Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.
Rois has written 1127 posts for Rois

Вилата на мъгливото езеро

– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете. Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше виждал силуета … Има още

Пет години Роис се губи сред музите

Ето че доживях петата годишнина на моя любим блог. Въпреки петилетката обаче, тази година публикацията по случай отбелязването й ще бъде по-кратка и ще бъде повече за блогърката, отколкото за блога. Не че не си обичам все така виртуалното местенце, но през последната година като че ли не успях да му обърна достатъчно внимание. Но … Има още

Ти

Удавих се безкрайно много пъти, в води, които не бяха мои, без милост наводняваха съня ми, и ме помитаха безжалостни герои. И мислих, че съм родена за стихия, че някой ден, на някой бряг, незапомнена ще се отмия, без даже да оставя знак. И още помня как не вярвах, че твоите усмивки са лъчи, че … Има още

Photo Friday: Autumn 2016

My son on the beach of Skala Potamia, Thassos, Greece. #autumn_2016 More Autumn 2016 interpretations here.

Не усетих…

И никак даже не усетих как за секунди е станало така, че щом не се допирам до ръцете ти, усещам липса. И сега очите ти са станали безкрая, а уж дори не гледах в тях… И всичко, което за себе си знаех, се срути. И само твоя смях е което искам днес да чувам. И … Има още

Синьо

Не знаеш колко сини са очите ти, когато се оглеждам в тях, и колко небеса в теб се преплитат. Не знаеш колко друга бях, как гледах, но не виждах цветовете… Не виждах… А днес дори не мигам, да не пропусна, в миг отнесен, нюанс от твойто синьо аз да видя. Не знаеш как оставяш в мен печати със твоето лазурено мастило. … Има още

Сънувам…

Сънувам… Слънчеви лъчи… Сънувам… Въздишки разпиляни… И мрака как изгубено мълчи. И вселени, в две ръце събрани. Сънувам… Но не е безнадеждно. И утрото вече не ми е враг. И блянове недостижими не подреждам. И вече дишам. Вече зная как. Откакто ти до мен се нарисува, небето с други краски засия. И вече не боли … Има още

Очите ми не помнят изгреви

Очите ми не помнят изгреви, макар горяли в слънчеви огньове. Очите ми, разпръскани, безизразни, все не дочакват сутрешна отрова. Очите ми, затрупани от пясъци, в пустинните ветрове блуждаят, но рано сутрин бягат от отблясъци, за розовото на небето те не знаят. Очите ми родени са във залеза, и не намират смисъл в разни начала, в … Има още

Weekly Photo Challenge: Morning

What’s better than love for breakfast?🙂 More Morning interpretations you can find here.

Да ме сглобиш от светлината

Твоя… А ти дали така ме искаш, докато се разпадам на хиляда, и всичко друго губи смисъл? А аз, до теб, изгубена и жадна, се вливам из твоите очи. Коя съм може би забравих. А може би нарочно се изтрих, да можеш пак да ме направиш, да ме сглобиш от светлината, която самичък ми донесе. … Има още

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 349,313 hits
декември 2016
M T W T F S S
« Ноем    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
free counters