Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.
Rois has written 1111 posts for Rois

Photo Friday: Vacation Snaps

My son and my niece last August. Photo taken by my sister Borislava Braicheva. More Vacation Snaps interpretations here.

Светулка

Свети ми. Тихо и потайно. Свети. Ей тъй, само на мене. Омръзва мрачната безкрайност, омръзва да царуваш в непрогледие. Свети ми. Със онез лъчи, които друг няма да види. Пиши по моите очи. Искри ми, преди да си идеш. Бъди блестящ и много светъл. Да, аз попила съм нощта и много слънца превърнах в пепел. … Има още

По вода

До тебе ми е толкоз непонятно кой вятър точно искам да ме вее, да пилее, да върне ли обратно, да ни смрази, или да спре, за да се сгреем. До тебе ми е някак непознато, по кожата не зная как да пиша и се задъхвам до лудост, когато си мисля колко е различно от бездните,  … Има още

Днес есен няма

На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки лъчи в капана ще ме хванат… Как слънце скри във тъмните очи, и как дълбае в мен тази усмивка? А аурата мрачна как … Има още

Моя звезда

Живях из хиляда небосвода, приземих се на много звезди, и търсих дух, безразсъдно свободен, копнян, но неопитомим. И намирах… И в тях се преливах, и губих се из техните вселени, и след всеки, безнадеждно умирах. Но ме предава все, душата ми на феникс. Да, знаеш, аз не горя, а взривявам, не спирам, докато не се … Има още

Забрави си нещо

Забрави си нещо в мене, моля те! Дали погледа на изморените очи, дали обръщение, с което на мен говориш, дали въздишка, когато мълчиш… Забрави си в мене американския акцент, забрави потръпването от нокти по гърба, забрави иронията, с която разсмиваш мен. Забрави си честността. Забрави си нещо, много те моля! Нека само аз да съм … Има още

Принцове на сумрака

Видях те… Там някъде, в сумрака, където се пресичат много светове, където всички нещо чакат, забравили да вървят напред. Видях те… И остатъци от Слънцето блестяха още в твоите очи, макар отдавна да беше отлъчен от света на утрото и следдъждовните дъги. Видях те… И се разбиха секундите. И образът ти в мене се преля. … Има още

Достатъчно…

Не си ми дал достатъчно, а може би пък аз сънувам твърде вятърно. Донеси ми захлас, но някак, между бризовете много се протри и бавно се изнизваше. Ти не видя дори… Не беше там достатъчно, а може би при мен задръсти се с остатъчно и няма място за преполовено време. Не обичаш достатъчно, а аз … Има още

Да се преоткриеш в Рим

Младен се огледа самодоволно в огледалото и се усмихна. Той беше от еднo малко, забравено от Бога село, чиито жители се вълнуваха само от посевите си и животните, които отглеждаха. Бащата на Младен цял живот се беше опитвал да направи от сина си свой наследник, но Младен нямаше намерение да се заробва с кърска работа. … Има още

Топли очи

Очи със цвят на полунощ… Запомни ли цвета на кадифето, в маслинено тъмен разкош, и  в аромата на кафето? Очи със щрихи от пръстта, или от бурни океани, смутили пламъка на свещта… Цвят на бездни, необладани… Очите ми… погълнали безкрая, събират в себе си дъги, изгреви, трепети, очертания на ефирни, сувенирени души. Очите… Разгадали им … Има още

Join 728 other followers

Blog Stats

  • 309,892 hits
май 2016
M T W T F S S
« Apr    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 728 other followers