Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.
Rois has written 1125 posts for Rois

Ти

Удавих се безкрайно много пъти, в води, които не бяха мои, без милост наводняваха съня ми, и ме помитаха безжалостни герои. И мислих, че съм родена за стихия, че някой ден, на някой бряг, незапомнена ще се отмия, без даже да оставя знак. И още помня как не вярвах, че твоите усмивки са лъчи, че … Има още

Photo Friday: Autumn 2016

My son on the beach of Skala Potamia, Thassos, Greece. #autumn_2016 More Autumn 2016 interpretations here.

Не усетих…

И никак даже не усетих как за секунди е станало така, че щом не се допирам до ръцете ти, усещам липса. И сега очите ти са станали безкрая, а уж дори не гледах в тях… И всичко, което за себе си знаех, се срути. И само твоя смях е което искам днес да чувам. И … Има още

Синьо

Не знаеш колко сини са очите ти, когато се оглеждам в тях, и колко небеса в теб се преплитат. Не знаеш колко друга бях, как гледах, но не виждах цветовете… Не виждах… А днес дори не мигам, да не пропусна, в миг отнесен, нюанс от твойто синьо аз да видя. Не знаеш как оставяш в мен печати със твоето лазурено мастило. … Има още

Сънувам…

Сънувам… Слънчеви лъчи… Сънувам… Въздишки разпиляни… И мрака как изгубено мълчи. И вселени, в две ръце събрани. Сънувам… Но не е безнадеждно. И утрото вече не ми е враг. И блянове недостижими не подреждам. И вече дишам. Вече зная как. Откакто ти до мен се нарисува, небето с други краски засия. И вече не боли … Има още

Очите ми не помнят изгреви

Очите ми не помнят изгреви, макар горяли в слънчеви огньове. Очите ми, разпръскани, безизразни, все не дочакват сутрешна отрова. Очите ми, затрупани от пясъци, в пустинните ветрове блуждаят, но рано сутрин бягат от отблясъци, за розовото на небето те не знаят. Очите ми родени са във залеза, и не намират смисъл в разни начала, в … Има още

Weekly Photo Challenge: Morning

What’s better than love for breakfast?🙂 More Morning interpretations you can find here.

Да ме сглобиш от светлината

Твоя… А ти дали така ме искаш, докато се разпадам на хиляда, и всичко друго губи смисъл? А аз, до теб, изгубена и жадна, се вливам из твоите очи. Коя съм може би забравих. А може би нарочно се изтрих, да можеш пак да ме направиш, да ме сглобиш от светлината, която самичък ми донесе. … Има още

Супернова

И няма значение каква съм била, и колко апокалипсиса съм преживяла, и дали била съм дълго време без душа, или на парчета. Днес съм цяла. И онази, дето беше властелин, на мрака, на пропастта, на урагана, в очите ти днес унесено искри. Дори и сенки около мене няма. И без да питаш дали съм готова, … Има още

Симон Мартин на село

Моя син, Симон Мартин, на гости при моята баба, в село Певците.

Join 746 other followers

Blog Stats

  • 334,923 hits
септември 2016
M T W T F S S
« Aug    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
free counters