Ерато

This category contains 217 posts

Анатемично

Не вярвам в пътя и в светлината, не вярвам в смисъла на деня. За себе си. А ти върви нататък, щом търсиш да ти озарят нощта. Аз ще остана, където е тъмно. Жрица не съм за твоя храм, Свещ не съм, ако туй ти е нужно. Клада съм. И друго няма да ти дам, освен … Има още

Ще се завърна

Не се оплаквам – така съм родена, сама да си плета капани, и все от нещо, заслепена, да се давам, преди да ме хванат. Други виновни няма, освен мен. Не че не се научих да пресмятам, но погледа ми, някъде сломен, не гледа. И все в чуждото се мятам. И често сама си взимам свободата, … Има още

Ако ме търсиш…

Недей да търсиш от мен още. Недей да ровиш за душа. Не ме рисувай извън нощите. Не вярвай, ако видиш светлина. Това съм, което е под бельото, и няма други частици от мене, когато под някой топя се безропотно. Не, няма как да съм опитомена. И ако стори ти се, че съм пожелала, със тебе да се … Има още

Другите вселени

Ако можех да върна някой момент, щеше да е някога тогава, когато мълчаливо си лежал до мен, а аз безвластно съм ти се отдавала. Ако можех да отида някъде назад, щях същия отново да те преживея, без да се опитвам да те променя, така че до теб, в края, да се смея. Бих те вкусила отново същия, … Има още

Само безкрая

Илюзия съм. Твърде необуздана. В ума ти дълго няма да стоя. Невъзможно е да бъда хваната, дори за малко в друго да те заблудя. Съзвездие съм. Някъде в нощта, може би за малко съм ти светила, но няма да различиш на сутринта искрите ми, сред слънцето разлети. Вятър съм, пожар, земетресение, дълбая трайни, дълбоки следи. Но трия … Има още

Дъщеря на мрака

Искам пак да се изгубя. Където не знам коя съм аз. Където винаги съм другата. Където подминавам те безгласно. Искам да бъда онова, което безцелно прекосява всички ураганни небеса. Но да умре все не успява. Искам да бъда пак онази, която другите не виждат и себе си не може да опази, от залези, безжалостно прииждащи. … Има още

Ти

Удавих се безкрайно много пъти, в води, които не бяха мои, без милост наводняваха съня ми, и ме помитаха безжалостни герои. И мислих, че съм родена за стихия, че някой ден, на някой бряг, незапомнена ще се отмия, без даже да оставя знак. И още помня как не вярвах, че твоите усмивки са лъчи, че … Има още

Не усетих…

И никак даже не усетих как за секунди е станало така, че щом не се допирам до ръцете ти, усещам липса. И сега очите ти са станали безкрая, а уж дори не гледах в тях… И всичко, което за себе си знаех, се срути. И само твоя смях е което искам днес да чувам. И … Има още

Синьо

Не знаеш колко сини са очите ти, когато се оглеждам в тях, и колко небеса в теб се преплитат. Не знаеш колко друга бях, как гледах, но не виждах цветовете… Не виждах… А днес дори не мигам, да не пропусна, в миг отнесен, нюанс от твойто синьо аз да видя. Не знаеш как оставяш в мен печати със твоето лазурено мастило. … Има още

Сънувам…

Сънувам… Слънчеви лъчи… Сънувам… Въздишки разпиляни… И мрака как изгубено мълчи. И вселени, в две ръце събрани. Сънувам… Но не е безнадеждно. И утрото вече не ми е враг. И блянове недостижими не подреждам. И вече дишам. Вече зная как. Откакто ти до мен се нарисува, небето с други краски засия. И вече не боли … Има още

Join 773 other followers

Blog Stats

  • 371,366 hits
март 2017
M T W T F S S
« Февр    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
free counters