Ерато

This category contains 187 posts

Митология

Такава съм – Нарцис обречен, погубена на своя невидим пиедестал, в себе си влюбена, неизречено и другите да видя непожелала. Такава съм – фатална Хипсипила, с чувства безмилостно подредени, за никого рутина не променила и всички повела към краища неизбежни. Такава съм – безпомощна Пандора, невярваща на собственото аз, мислеща, че носи неспокойствие на хората. но надеждата от … Има още

Вдишване

Може и да съм те вдишала, някъде измежду молекулите на отживяло необичане. Без да искам. Погрешно съм чула, няма как да си ми казвал, че прекалено силно ми вярваш. Как се издиша тази благодарност? А със нея какво се прокрадва? Честност? Дори не съм наясно значението тук какво е. Но тя намира свойто място. Без … Има още

Жар съм

А беше толкова различен… С очи от непокорни пламъци, кънтеше в мен да те обичам, да срина крехките си замъци. А беше толкова пристрастяващ… Ръцете ми се губеха в екстаз, след малкото, което даваше, и аз забравях всяко свое „аз“. А беше толкова съдбовен… Сякаш цял живот бях те рисувала по дъхът си. Като след сънотворно, … Има още

Понякога

Сещаш ли се за мен понякога? Понякога, не непрестанно. Спомняш ли си как съм те чакала? Че ме няма не е ли странно? Понякога ти не сънуваш ли ръцете ни, в едно вплетени? Понякога, всичко отпътувало, не искаш ли пак да го усещаме? Понякога, в някоя непозната, не виждаш ли моите черти? Понякога нощем не … Има още

Пътуващи

Не стъпвам, отдавна не стъпвам, някъде в безкрая ти летя, от неизвестността потръпвам, но все напред ме дърпа вечността. Посоката си ти и аз не знаем, твърде далечна е крайната цел, но на пътуващи играем, и се потапяме един в друг смело. И ритъма сърцето ми изпуска всеки път като ме хванеш за ръка и … Има още

Безбрежност

Рисувах се, някъде по водата, и себе си в водовъртеж прелях, и подарих на тишината, последния догарящ страх. По ветровете се описах, с перо, с невидимо мастило, и някъде, в безкрая, се улисах, и разума стана безсилен… Не виждам вече бреговете, живея насред океан. Не пращайте фар да ми свети. Ураган ме пази там, където … Има още

Тъмни багрила

Не ме питай за моите вени. Отдавна кръв там не тече. Аз дишам чрез опиянение. А ме опиват онези ръце, които докосват между другото, които не дават, а отвличат, а после те забравят в някой ъгъл. Но нищо. Аз така обичам – да се разливам по чуждо безвремие, обречено, да се заблудя, че има как съня им … Има още

Мое безсъние

Здравей, мое, безжалостно безсъние. Не, не гадая за твойте имена, нито те оправдавам с пълнолуние. Аз знам добре в мен кой те изкова. О не, за миг не се оплаквам, обичам безкрайно онези звезди, които ме карат да те очаквам и се разтапят по мене в сълзи. И попивам всеки спомен, който, без ред, ми отнема съня, … Има още

Знаех, че след теб ще са пожари…

Знаех го от самото начало – не идваш, за да останеш с мен, не идваш, за да бъдем цяло. И може би трябваше да спрем, преди да започне да ме свива отляво, когато не мога да си обясня, как ти си край мене толкова вяло, а аз те превръщам в въздух и вода. И може … Има още

Чия душа?

Рисувам по чуждите думи, и заличавам лица, и звуци. Не чувам какво ми казват. И едва бледите им силуети, остават в сенките следи. А те си мислят, че светят. А аз мечтая, че не гори онова, дето в мен те вклинява, и дълбае, без да ме докосва, и като дишам, ме дави. А спомените ми … Има още

Join 708 other followers

Blog Stats

  • 288,521 hits
февруари 2016
M T W T F S S
« Jan    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
29  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 708 other followers