Ерато

This category contains 237 posts

Епопея на тъмната бездна

Изгрява черното знамение на онзи забравен небосвод, нарисуван за теб и мене. Не беше ли във друг живот това, което ни привлича към малката ни тъмна бездна? Дори не знам дали сме се обичали, но в нея все тъй исках да изчезна… Когато хоризонта те открадна, намерих си други небеса, научих се без безпощадност да … Има още

Пустиня

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Към дома. Натам ли да вървим? След толкова години на умора, зове ли ни коминовия дим? Зове ли ни моравата на двора? Нима ти трябва онзи уют, отдавна превърнат в ежедневие? Тъй посивял е всеки кът, изгубен в скука и лицемерие. Пресъхна на … Има още

Грях или жал

Чие желание си? Не и мое. Аз на карта те проиграх, и бездомен, от себе си те изгоних. Не ми казвай, че някога бил си мой грях. За мене грях не беше ти. Ти беше истинско прераждане, което и свети, и гори, което ме съживява, и разяжда ме. И толкова силно те желах, че за … Има още

Как ти е без мен?

Сиво ли ти е? На мислите. Избягаха ти цветовете. Дори очите ти, безизразно пречистени, в сребърни отенъци, безжизнено светят. Бледо ли ти е? На чувствата. Равнодушно, самотно събуден, пиеш кафе с подсладители изкуствени, в книжно мълчание прокуден. Гузно ли ти е? За мене. Аха, не помниш какво било вина. Но аз съм цветна и ярка. … Има още

Опиат

Не искам да знам къде си. Не искам да те имам пак. Във черна дупка ме отнесе, едва изплувах от онзи мрак, който във вените ми вля, и който така зашеметява… Сякаш насън беше онова… Сякаш не можех вече да съм цяла, докато твоите ръце, не се завърнат в мен да вливат, отровите на твоето … Има още

Никта и Хелиос

Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още

Затъмнения

Когато видиш в мене мрака, не се спотайвай, докато отмине. Не отминава. Кротко чака и вътре в мен не спира да го има. Когато в тъмнината се прелея, недей уплашен да мълчиш, докато чакаш друго да огрее. Ела и виж ме. И свети. Свети, с всичко, с което можеш. Аз още съм някъде там, под … Има още

Роб на тишината

Ти ли поиска роб на тишината, че в кулата си тъй ме нарисува? Короната на тиха необятност дали ми стига, за да съществувам? Такава ли си ме представяше? Откъсната от небосвода, между стените някъде поставена, забравила гръмотевичен огън? Ако си мислиш, че съм спряла, затвори за миг очи, че моето напиращо сияние, такива като теб … Има още

Архай

Не ме обичай както обичал си преди. За мен нарисувай нова вселена и всеки атом в теб пренареди, ако си в орбита около мене. Не ме докосвай като другите, намирай по мен нови места, нови извивки, скрит ъгъл, невиждани от други досега. Недей да бъдеш по-добър в това, което предишните са давали. Дай ми, каквото … Има още

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още

Join 821 other followers

Blog Stats

  • 454 220 hits
август 2018
П В С Ч П С Н
« Юли    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
free counters
Advertisements