– Ани, стига си се ровила в пясъка, време е да се прибираме. – майката на Ани събираше играчките на момиченцето, разпилени из целия плаж. – Още малко, мамо, да довърша пясъчния замък на принцесата. – Ани, прибрах всички принцеси в раничката ти, утре ще се върнем, да й довършим замъка. – майката вече губеше … Има още
– Искаш ли да ти помогна? Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. Имаше … Има още
Имало едно време едно далечно, далечно село, което било сгушено в най-гъстата гора на Балкана. При все че трудно се стигало до селото по стръмните и лъкатушещи планински пътища, летем там прииждали хора от далечни краища, за да се запасят с дърва за огрев за през зимата. Казвали, че там дърветата били на стотици години … Има още
Дени просто не можеше да повярва. Асен не само, че не беше се прибрал навреме вкъщи, за да отиде с нея на беседата, за която поне сто пъти му беше повторила в кой ден и от колко часа е, не само не си беше вдигнал телефона нито веднъж, въпреки, че тя му звънна над 10 … Има още
– Фокуси! – Клара усети как забива нокти в облегалките на седалката и се натисна все повече в нея – Найджъл, попитах изрично майка ти дали ще има фокусници, илюзионисти и подобни в това представление и тя каза, че не! Деветгодишния Найджъл погледна недоумяващо леля си, сви рамене, обърна се към сцената и продължи да … Има още
Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко изглеждаше толкова объркано…. Първите часове, … Има още
– Ваше височество, групата от вчера към шести казан или сте измислили нещо друго? – Кларънс, достатъчно пъти казах да зарежеш тъпите обръщения и говоренето на Ви, не сме в Рая, не се престаравай! – Но понеже сте принц… Лу се погледна в огледалото и после хвърли поглед към Кларънс: – Приличам ли ти на … Има още
Предупреждавам, че произведението е с еротичен привкус. Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но … Има още
Най-накрая го заловиха. След толкова години борба, тайни комитети и събори, опасни операции и измъквания на косъм, най-трудния за улавяне враг на народа, за какъвто го считаха Чистокръвните, беше пленен. Той се подрусваше, натоварен във военния камион, с лепенка на устата и ръце, вързани на гърба, заедно с още около трийсетина души от неговия отряд. Бяха ги … Има още
Не можеше да разбере какво й става. Дали беше погледа му, дали стойката, дали усмивката, но не можеше да откъсне поглед от него. Да, беше го виждала и преди, и двамата бяха от Христо Даново, само че той живееше в махалата, където баща й не я пускаше да ходи. Но селото не беше голямо, със … Има още