безкрай

This tag is associated with 12 posts

Атлазени спомени

Навярно тогава любов е било. Навярно тогава била съм и друга, била съм надеждна, копнежна, в едно с тебе. И не, не съм лъгала. Навярно тогава били са други звезди и по-различен е бил небосвода, и друго е греело в мойте очи, и шепнело е, че искам и мога да съм нечия до необятност, и да … Има още

Само безкрая

Илюзия съм. Твърде необуздана. В ума ти дълго няма да стоя. Невъзможно е да бъда хваната, дори за малко в друго да те заблудя. Съзвездие съм. Някъде в нощта, може би за малко съм ти светила, но няма да различиш на сутринта искрите ми, сред слънцето разлети. Вятър съм, пожар, земетресение, дълбая трайни, дълбоки следи. Но трия … Има още

Не усетих…

И никак даже не усетих как за секунди е станало така, че щом не се допирам до ръцете ти, усещам липса. И сега очите ти са станали безкрая, а уж дори не гледах в тях… И всичко, което за себе си знаех, се срути. И само твоя смях е което искам днес да чувам. И … Има още

Топли очи

Очи със цвят на полунощ… Запомни ли цвета на кадифето, в маслинено тъмен разкош, и  в аромата на кафето? Очи със щрихи от пръстта, или от бурни океани, смутили пламъка на свещта… Цвят на бездни, необладани… Очите ми… погълнали безкрая, събират в себе си дъги, изгреви, трепети, очертания на ефирни, сувенирени души. Очите… Разгадали им … Има още

Симетрала

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. И ще се опитам да не плача, някога, когато осъзная, до теб, че се чертая, но обаче мога да съм само симетрала. Безкрая с теб няма да стигна, за мъничко ще те докосна, и ще свърши, докато мигна. Кой ще ми … Има още

Еос с мен не върви

Очите ми лъжат. Недей да се взираш. Не са път за ничия душа. В мен пътища няма. Все безкраи намираш, а те се преливат в огън, мрак и мъгла. В мен пътища няма. Аз до нищо не водя. Изгубвам всички мои и чужди души някъде из залеза на небосвода си. За изгрев не чакай. Еос … Има още

Пътуващи

Не стъпвам, отдавна не стъпвам, някъде в безкрая ти летя, от неизвестността потръпвам, но все напред ме дърпа вечността. Посоката си ти и аз не знаем, твърде далечна е крайната цел, но на пътуващи играем, и се потапяме един в друг смело. И ритъма сърцето ми изпуска всеки път като ме хванеш за ръка и … Има още

Безбрежност

Рисувах се, някъде по водата, и себе си в водовъртеж прелях, и подарих на тишината, последния догарящ страх. По ветровете се описах, с перо, с невидимо мастило, и някъде, в безкрая, се улисах, и разума стана безсилен… Не виждам вече бреговете, живея насред океан. Не пращайте фар да ми свети. Ураган ме пази там, където … Има още

Без сумрачния ти пламък

Друга тръпка дали си намери, която да будиш през нощта и с глас небрежно начумерен, да каниш да подпалите света? Дали като мене тя те вижда? Дали те рисува по звезди? Дали безкраят в вените й приижда, когато гледа в твоите очи? И на нея ли даваш наполовина, или в сърцето й бушува онова, с което … Има още

Как се учиш да нямаш?

За спомени да бъда благодарна… Така ми се иска да го умея, назад да гледам с усмивка и вярна на настоящето да мога да живея. Така ми се иска да си сувенир по лавиците на моята душа, да те помня с умиление и в мир да продължавам живота да редя. Така ми се иска… Но ме изгаря всеки … Има още

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 503 448 hits
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters