влюбване

This tag is associated with 19 posts

Да се влюбиш в Лора

– Искаш ли да ти помогна? Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре.  Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. Имаше … Има още

Роб на тишината

Ти ли поиска роб на тишината, че в кулата си тъй ме нарисува? Короната на тиха необятност дали ми стига, за да съществувам? Такава ли си ме представяше? Откъсната от небосвода, между стените някъде поставена, забравила гръмотевичен огън? Ако си мислиш, че съм спряла, затвори за миг очи, че моето напиращо сияние, такива като теб … Има още

Лили и мъжът от покрива

18:30 Lilly: Здрасти, какво става? Минута, две, три четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не й беше ясно защо по-дяволите му отнема толкова време, да й отговори нещо, след като на хронологията на месинджъра й изписваше, че е бил онлайн преди минута. Явно си пишеше и с някоя друга…. Знаеше си, ама много … Има още

Не е ли зора?

Така обичам да се рисувам – с тъмни краски, с ръждиво перо, срещу душата своя негодувам и прокламирам неспособност на добро. Така обичам да те описвам – мрачния, потайствен граф, с ръжен в сърцето себе си вписващ, обричащ на неспасяем грях. И може всъщност и да сме такива – деца на здрача и нощта. И … Има още

Не чети послеписа…

Не, не си ме изненадал, аз и преди теб го знам – където и с мен да си пропадал, сърцето си не си оставил там. Знам го, преди да съм те срещнала, иначе нямаше дори да сънувам очите ти горещи. Знам, отиваш си, нали? Аз не искам тези, които остават, тях е лесно да ги … Има още

Дете на нощта

Не, не исках да съм нечия, не исках клетви, обещания, исках да съм прозрачна и обречена, и да се давя в несбъднати желания. Не, не исках да порасна, не исках да ставам част от света. Исках в опасност да се губя всеки ден, без власт. Не исках да имам, не исках да давам, исках да … Има още

Когато искам…

Опитвам се, небето ми е свидетел, душата в мен да вкаменя, да не проплаква, когато й светиш, да не те търси след това. Опитвам се за тебе да не мисля, да те забравям някъде в нощта, да си повтарям, че фалшиво се разлиствам, и че и с теб съм безкрайно сама. Опитвам се… Ръцете си завързвам, … Има още

И ти ли си син на черната дупка?

Плът ли е, което ме преобръща, химия, просто докосване… След него оставам ли същата или равно е на анатемосване? След тебе оставам ли аз или съм разпилени отломки, от погледа ми атлазен, припаднал до тебе, безропотно? След тебе има ли свят или вселената свършва тогава, когато ни настигне сутринта и зората ме задушава? И ти … Има още

Удавяне

Искаше ми се да мога да бъда точно като теб, да скачам смело в обръч от огън, без да се страхувам от пътя напред, без да се страхувам кой ще срещна, и най-вече кой ще остане назад, без да се вкопчвам във хора и вещи, без да превръщам някой в моя свят. Искаше ми се … Има още

Твоя Зорница

Самоопасна до взривяване – винаги такава съм била. Кръвта ми е луда, до натравяне, сама, през бури, все вървя, и все казвам, че съм влюбена във вятъра и в липсата на посока или дом. И все си тръгвам, преди  да стана чакана. Сърцето си раздавам със погром. На собствена лудост обречена… Магично е така, ала ела … Има още

Join 810 other followers

Blog Stats

  • 529 767 hits
април 2020
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  
free counters