Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още
Свети ми. Тихо и потайно. Свети. Ей тъй, само на мене. Омръзва мрачната безкрайност, омръзва да царуваш в непрогледие. Свети ми. Със онез лъчи, които друг няма да види. Пиши по моите очи. Искри ми, преди да си идеш. Бъди блестящ и много светъл. Да, аз попила съм нощта и много слънца превърнах в пепел. … Има още
И ето я кралицата на мрака, изровила вехтия воал, изтъкан от любови недочакани и сладникава печал. И след всяка моя крачка остава пепел, не следи, и с нетърпение очаквам да заплача, когато вятър всичко назад заличи. И все кълна се как търся си половината, а всъщност се влюбвам във вкуса, на сълзите по мъже неимани. … Има още