Вселена

This tag is associated with 14 posts

Звездите и черната им дупка

Звездите на моето небе Черната дупка видяха. Не, не която и да е, а тази, дето си е тяхна. Тази, дето ги засмуква, изважда всеки техен атом, ядрото им, за да напука. А после тръгва, някъде нататък, да взривява чужди вселени. Звездите светят, бледи и сами, бленувайки за черни вени, за пукот, за трошене и … Има още

Не беше време

“ – Не е било време.“ Не, не беше. Ние бяхме въпреки това. Въпреки всички решения грешни. Въпреки ясната накрая самота. Не беше време. И сега не е. Или пък било е винаги. Нима мен и теб не ни влече по разни чувства недоимани? Не беше време. Така го пожелах, рутината без жалост да не … Има още

Наградата

Колко вселени завладя? Не за да ги притежаваш, а за да препуснеш из тях, без някога да съжаляваш, че устрема ти те е  спънал? Изправи ли се след това? Или за векове потъна? По-силен ли те изкова, туй, дето уж не ни убива? Или лекуваш още гордост, забравил нагоре да пробиваш? Да губиш не е … Има още

Епопея на тъмната бездна

Изгрява черното знамение на онзи забравен небосвод, нарисуван за теб и мене. Не беше ли във друг живот това, което ни привлича към малката ни тъмна бездна? Дори не знам дали сме се обичали, но в нея все тъй исках да изчезна… Когато хоризонта те открадна, намерих си други небеса, научих се без безпощадност да … Има още

Архай

Не ме обичай както обичал си преди. За мен нарисувай нова вселена и всеки атом в теб пренареди, ако си в орбита около мене. Не ме докосвай като другите, намирай по мен нови места, нови извивки, скрит ъгъл, невиждани от други досега. Недей да бъдеш по-добър в това, което предишните са давали. Дай ми, каквото … Има още

Другите вселени

Ако можех да върна някой момент, щеше да е някога тогава, когато мълчаливо си лежал до мен, а аз безвластно съм ти се отдавала. Ако можех да отида някъде назад, щях същия отново да те преживея, без да се опитвам да те променя, така че до теб, в края, да се смея. Бих те вкусила отново същия, … Има още

Сънувам…

Сънувам… Слънчеви лъчи… Сънувам… Въздишки разпиляни… И мрака как изгубено мълчи. И вселени, в две ръце събрани. Сънувам… Но не е безнадеждно. И утрото вече не ми е враг. И блянове недостижими не подреждам. И вече дишам. Вече зная как. Откакто ти до мен се нарисува, небето с други краски засия. И вече не боли … Има още

Забрави ли Лилит?

Затвори очи. Спомни си. Помниш ли моите очи, когато, изчистена от мисли, изгарях между твоите стени? Помниш ли как нямаше въздух, как нямаше никой, освен нас и сякаш света ни бе откъснал от себе си? И някъде, без глас, пееше мъничка вселена, която рисувахме с ръце. Като в Еден, след сътворение, забравих там онуй сърце, … Има още

Моя звезда

Живях из хиляда небосвода, приземих се на много звезди, и търсих дух, безразсъдно свободен, копнян, но неопитомим. И намирах… И в тях се преливах, и губих се из техните вселени, и след всеки, безнадеждно умирах. Но ме предава все, душата ми на феникс. Да, знаеш, аз не горя, а взривявам, не спирам, докато не се … Има още

Как…

Как се забравя онова докосване, което срутва хиляди вселени, а всъщност до безумие е просто, и те рисува безжалостно по мене? Как се намират други ръце, които палят световъртежи, и спират и въздух, и сърце, и ме събират в погледи премрежени? Как да бъда отново аз, когато останах някъде там, потопена в твоя треперещ глас, … Има още

Join 811 other followers

Blog Stats

  • 548 433 hits
юли 2020
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
free counters