въздух

This tag is associated with 9 posts

Епопея на тъмната бездна

Изгрява черното знамение на онзи забравен небосвод, нарисуван за теб и мене. Не беше ли във друг живот това, което ни привлича към малката ни тъмна бездна? Дори не знам дали сме се обичали, но в нея все тъй исках да изчезна… Когато хоризонта те открадна, намерих си други небеса, научих се без безпощадност да … Има още

Когато те чакам…

Светът е малък. И когато те няма, нощем ти свети същата луна, която през моя прозорец минава. И сребърната светлина, която по моите пръсти се скита, прелива се по твоето лице, и в косите ти се оплита. Светът е малък. Нашите ръце един и същи въздух галят, и стъпвам по същата земя, която ти без … Има още

Забрави ли Лилит?

Затвори очи. Спомни си. Помниш ли моите очи, когато, изчистена от мисли, изгарях между твоите стени? Помниш ли как нямаше въздух, как нямаше никой, освен нас и сякаш света ни бе откъснал от себе си? И някъде, без глас, пееше мъничка вселена, която рисувахме с ръце. Като в Еден, след сътворение, забравих там онуй сърце, … Има още

Вдишване

Може и да съм те вдишала, някъде измежду молекулите на отживяло необичане. Без да искам. Погрешно съм чула, няма как да си ми казвал, че прекалено силно ми вярваш. Как се издиша тази благодарност? А със нея какво се прокрадва? Честност? Дори не съм наясно значението тук какво е. Но тя намира свойто място. Без … Има още

Знаех, че след теб ще са пожари…

Знаех го от самото начало – не идваш, за да останеш с мен, не идваш, за да бъдем цяло. И може би трябваше да спрем, преди да започне да ме свива отляво, когато не мога да си обясня, как ти си край мене толкова вяло, а аз те превръщам в въздух и вода. И може … Има още

След мен

Спри. Недей. Не чуваш ли, че шепна? След мене недей да вървиш. Потънал си в омая вълшебна, наяве, в сън обагрен, спиш. Недей. Зад ъгъла върни се, изчакай крачките ми да заглъхнат, от виното отпий и отдъхни си. Обратно бързай, преди да поискаш пак да тръгнеш. Ще тръгнеш, молила съм много. Шумът по пода, от … Има още

Моето момче

Видях го в очите ти днес, в ръцете, в думи неотронени, в непроменения копнеж, с който по улиците някога ме гонеше. Видях го и не вярвам друго. До теб откривам въздух, свобода. До теб няма усещане излъгано. До теб съм аз, със главно А. Видях го и чуждите думи, няма да могат да ме разубедят. А … Има още

Искри

Не мога. Няма да мога. Няма да искам да отворя очи. Няма какво да ми свети без огън. В мрак няма смисъл да гледам, нали? Не мога. Няма да има как. Няма как от въздуха да вдишам. Отново този самозабравен мрак. Кислорода през комина ще си е отишъл. Не мога. Няма да съм аз. Ще се … Има още

Срутени вселени

Предупреждавам, че произведението е с еротичен привкус.  Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но … Има още

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 511 482 hits
ноември 2019
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  
free counters