Rois
вятър
Минорно настроение
Не чакат вече те дъжда, не шепнат за листата на цветята, не си разказват за нощта и топлия, августовски вятър. Не търсят миризма на пролет, ни вкус на горски плодове. Заклещени, те тихо спорят, ще дойде ли да ги призове някоя сила езотерична. Дали ще начертае път към нови светове, магични? Но божествата в унес … Има още
Наградата
Колко вселени завладя? Не за да ги притежаваш, а за да препуснеш из тях, без някога да съжаляваш, че устрема ти те е спънал? Изправи ли се след това? Или за векове потъна? По-силен ли те изкова, туй, дето уж не ни убива? Или лекуваш още гордост, забравил нагоре да пробиваш? Да губиш не е … Има още
Само безкрая
Илюзия съм. Твърде необуздана. В ума ти дълго няма да стоя. Невъзможно е да бъда хваната, дори за малко в друго да те заблудя. Съзвездие съм. Някъде в нощта, може би за малко съм ти светила, но няма да различиш на сутринта искрите ми, сред слънцето разлети. Вятър съм, пожар, земетресение, дълбая трайни, дълбоки следи. Но трия … Има още
По вода
До тебе ми е толкоз непонятно кой вятър точно искам да ме вее, да пилее, да върне ли обратно, да ни смрази, или да спре, за да се сгреем. До тебе ми е някак непознато, по кожата не зная как да пиша и се задъхвам до лудост, когато си мисля колко е различно от бездните, … Има още
Сърце
Сърце от вятър тихо не стои. Хвърчи, помита, разпилява. Сърце от вятър не притваря очи, а хвърля се, в каквото не познава. Сърце от огън не тлее в самота. Руши, отнася и изгаря. Сърце от огън не се чуди кога, а днес, сега, за всичко се отваря. Сърце такова владее света и нищичко не може да го … Има още
Прозрачна и магична
Не станах властелин на синевата, а толкова пъти там се преродих, някъде в лилавото на дъгата, или сред капките в дъждовни дни. Не станах принцеса на нощта, а уж по кожата ми тя се нарисува, и се кичих с всяка падаща звезда, и с сърпа на луната потанцувах. Не станах дъщеря на вятъра, а уж целувах … Има още
Око
Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Достигайки безкрайното безветрие, загубих се, там на ръба, на прекалената симетрия и пренаредена светлина. А моите очи не виждат, пристан дето другите си правят и с надежда за лек бриз прииждат. Моите очи ще се удавят, дето им е твърде тихо … Има още
Пижама
Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. И да прогонят пустотата дошли са цветни дъждове, ограбили на закуска дъгата, докато хапва палачинки с мед. Нашарили слънцето в лилаво, докато варяло си кафе и още сънено се прозявало. А северните ветрове навярно чудят се защо росата тихо се кикоти, … Има още
И ти ли си син на черната дупка?
Плът ли е, което ме преобръща, химия, просто докосване… След него оставам ли същата или равно е на анатемосване? След тебе оставам ли аз или съм разпилени отломки, от погледа ми атлазен, припаднал до тебе, безропотно? След тебе има ли свят или вселената свършва тогава, когато ни настигне сутринта и зората ме задушава? И ти … Има още
Твоя Зорница
Самоопасна до взривяване – винаги такава съм била. Кръвта ми е луда, до натравяне, сама, през бури, все вървя, и все казвам, че съм влюбена във вятъра и в липсата на посока или дом. И все си тръгвам, преди да стана чакана. Сърцето си раздавам със погром. На собствена лудост обречена… Магично е така, ала ела … Има още
Rois 