Rois
дете
Пълнолунна любов
Заминал бе. Луната вълча, оглася януарските земи. Вие, с копнеж да си го върне. Ледена самота трепти. През февруари още тихо го оплаква, завивки заснежени тя тъче, нарича ги, че ще загърнат някога лъчистите му, мъжки рамене. Март идва. И събужда топлината на Слънцето възлюбено сърцето. И като червей се промъква от земята, и търси … Има още
Сумракът и Пролетта
Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още
Пясъчна принцеса
– Ани, стига си се ровила в пясъка, време е да се прибираме. – майката на Ани събираше играчките на момиченцето, разпилени из целия плаж. – Още малко, мамо, да довърша пясъчния замък на принцесата. – Ани, прибрах всички принцеси в раничката ти, утре ще се върнем, да й довършим замъка. – майката вече губеше … Има още
Дете на нощта
Не, не исках да съм нечия, не исках клетви, обещания, исках да съм прозрачна и обречена, и да се давя в несбъднати желания. Не, не исках да порасна, не исках да ставам част от света. Исках в опасност да се губя всеки ден, без власт. Не исках да имам, не исках да давам, исках да … Има още
Разбираш ли защо го правя?
Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко изглеждаше толкова объркано…. Първите часове, … Има още
Синеок шанс
Всяка прилика с действителни лица е напълно случайна, историята е измислена. – Госпожо, аз пък няма да седна до Ангел! Нина вдигна глава от дневника, беше началото на часа и всички деца все още се щураха насам-натам из стаята. – Защо Виктория, какво има сега? – Защото много мирише, госпожо! Децата започнаха да се кикотят … Има още
Христин и вятърните звънчета
Предупреждение – в разказа на места се среща по-груба реч, както и сексуално съдържание, което на много хора би се сторило обезпокоително, моля, четете на ваша отговорност. – Моля?! – женският глас, идващ от кабинета на директора, отекна в училищния коридор, който досега тънеше в тишина. – Не само, че няма да накажете детето ми за … Има още
Малкият брат
Надя извади мусаката от фурната и въздъхна – незнайно кой поред опит и все още нямаше вид на тази, която майка им приготвяше, когато бяха деца, въпреки че беше по нейната рецепта. Преди две години, когато работеше и живееше в Лондон, за секунда не си бе и помисляла, че вида на някаква си мусака може … Има още
I’m not a fighter
No. I’m not a fighter. I’ve never felt like one. A lot of people have told me I’m a fighter, but I’m not. I just like to do whatever I want and whenever I want it. Some people still telling that what I do now is fighting – raising my son on my own, changing … Има още
Weekly Photo Challenge: One Shot, Two Ways
More One Shot, Two Ways interpretations here.
Rois 