Димът от твоята цигара – опиум за душата ми. Триумфът на Дявола… 10.07.2019г. гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo taken by Pinterest
Беше странна амалгама. Опиум, дим и мрак, чувство, че света го няма, и твоя отровен живак… Още усещам вкуса на онова странно, горчиво… А моята пресъхнала уста не спираше да се опива… Моят притихнал, черен княз наливаше в чашите катран. Не беше мой. И пиех само аз. Напукания му таван бе моята любима панорама… Рецептата … Има още
Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Към дома. Натам ли да вървим? След толкова години на умора, зове ли ни коминовия дим? Зове ли ни моравата на двора? Нима ти трябва онзи уют, отдавна превърнат в ежедневие? Тъй посивял е всеки кът, изгубен в скука и лицемерие. Пресъхна на … Има още
Димът на последната цигара, покрай очите ми минава, изплъзва се покрай косите ми, покрай забравено „обичам те“, отърква се по твоите ръце, а те не са по мен. Къде можех да те отнеса, за да не се почувствам с теб сама? Последен никотинов дъх, грехът по кожата заглъхва. Не искам да съм вече онова, чиято … Има още