докосване

This tag is associated with 7 posts

Как…

Как се забравя онова докосване, което срутва хиляди вселени, а всъщност до безумие е просто, и те рисува безжалостно по мене? Как се намират други ръце, които палят световъртежи, и спират и въздух, и сърце, и ме събират в погледи премрежени? Как да бъда отново аз, когато останах някъде там, потопена в твоя треперещ глас, … Има още

Как се учиш да нямаш?

За спомени да бъда благодарна… Така ми се иска да го умея, назад да гледам с усмивка и вярна на настоящето да мога да живея. Така ми се иска да си сувенир по лавиците на моята душа, да те помня с умиление и в мир да продължавам живота да редя. Така ми се иска… Но ме изгаря всеки … Има още

Обикновено

Не искам да светя над синевата, не искам ореоли и крила, не искам да съм звезден отпечатък, не искам да раздирам небеса. Не искам скиптър и корона, не искам ветровете да владея, не искам облаци да гоня и над безкрайност да се смея. Искам да съм най-обикновена. Tам някъде, до тебе, да лежа, да спирам … Има още

И ти ли си син на черната дупка?

Плът ли е, което ме преобръща, химия, просто докосване… След него оставам ли същата или равно е на анатемосване? След тебе оставам ли аз или съм разпилени отломки, от погледа ми атлазен, припаднал до тебе, безропотно? След тебе има ли свят или вселената свършва тогава, когато ни настигне сутринта и зората ме задушава? И ти … Има още

Хайку 1

Пръсти, длани, докосване… Преплитане… Учестено дишане… Любов или химия? 21.03.2015г. гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo: internet

Срутени вселени

Предупреждавам, че произведението е с еротичен привкус.  Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но … Има още

Разпад или сбор

Разпади… На тях съм обречена, да губя всички частици от мен, нечия, греховна, съблечена, и сбъркана до съвършенство. Разпади… Докато намеря идеалния, който придава смисъл на плътта, и пошлото става сакрално, и ни превръща в част от вечността. Когато погледна в очите ти виждам дяволското си отражение, което напук, без обичане, превръща разпада в кръщение. … Има още

Join 812 other followers

Blog Stats

  • 525 322 hits
февруари 2020
П В С Ч П С Н
« ян.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829  
free counters