Ерато

This tag is associated with 222 posts

Амалгама

Беше странна амалгама. Опиум, дим и мрак, чувство, че света го няма, и твоя отровен живак… Още усещам вкуса на онова странно, горчиво… А моята пресъхнала уста не спираше да се опива… Моят притихнал, черен княз наливаше в чашите катран. Не беше мой. И пиех само аз. Напукания му таван бе моята любима панорама… Рецептата … Има още

Какви ръце…

Какви са твоите ръце? Такива, дето утешават? Такива, дето крадат сърце? Такива, дето своето раздават? Сключват ли се за молитва, когато нещичко копнеят? Или изтръгват, без да питат, туй що отчаяно лелеят? Превързват ли рани след война? Или са тези, дето стрелят? Примирие ли пишат след това? Или нов марш, в атака, пеят? Рисуват ли, … Има още

Кралски валс

Танцувам валс, из бални зали, където всички се прекланят на тези, дето са събрали сърцата си, дом общ да бранят. Танцувам и ме аплодират. Оказах се вярната принцеса, сред всички, дето принца е намирал. Танцувам… Но не знам къде съм. За валса кралски оглушах. Танцувам вече наизуст. И чудя се да помня ли, че бях … Има още

Концерт през март

Тя сяда, ефирна и резедава, разлиства нотните листа и чудното пиано оживява, отръсквайки от себе си праха, трупан през дълги, снежни дни, когато свири само вятъра. Днес тя обаче го плени и стари мелодии не чака. Клавишите става цветове, Всяка мелодия – ухание. Концерт през март, за две ръце. Пролет свири в утринно сияние. 31.03.2019г. … Има още

Сумракът и Пролетта

Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още

Наградата

Колко вселени завладя? Не за да ги притежаваш, а за да препуснеш из тях, без някога да съжаляваш, че устрема ти те е  спънал? Изправи ли се след това? Или за векове потъна? По-силен ли те изкова, туй, дето уж не ни убива? Или лекуваш още гордост, забравил нагоре да пробиваш? Да губиш не е … Има още

Когато е истинско

Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още

За островръхи шапки

Нокът на сова, перо от врана, конска подкова, роса, събрана преди първи петли. И мустак от котка, черна, с сини очи. Треска от лодка на самотен рибар, плакал за любима. И вряла отвара, от сълзи и маточина. Стебло от петлистна детелина, конец от червено кимоно. Капка боровинково вино. И две чаши брашно. Кой не е … Има още

Преди да припадна…

Опитвах се. Три години. Повтарях, докато полудях, че няма, НЯМА да те имам! От безутешност почти умрях. И нарисувах си друг свят. Такъв, с цветя и водопади. Дори понякога се смях. Дори на светлината се предадох. За да се върнеш отново ти! С онази отвратителна магия, с студени, безизразни очи… Как можеш за секунди да … Има още

Слънце

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Не се спогаждам с светлината, все нещо мрачно ме влече, все нещо да ми къса от душата… И все катран във вените тече. Затуй ми е тъй непонятно, със мойто полунощено сърце, как си създадох, с тъма необятна, това  искрящо, слънчево дете. 22.08.2018г. … Има още

Join 816 other followers

Blog Stats

  • 502 652 hits
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters