Ерато

This tag is associated with 226 posts

Звездите и черната им дупка

Звездите на моето небе Черната дупка видяха. Не, не която и да е, а тази, дето си е тяхна. Тази, дето ги засмуква, изважда всеки техен атом, ядрото им, за да напука. А после тръгва, някъде нататък, да взривява чужди вселени. Звездите светят, бледи и сами, бленувайки за черни вени, за пукот, за трошене и … Има още

Не беше време

“ – Не е било време.“ Не, не беше. Ние бяхме въпреки това. Въпреки всички решения грешни. Въпреки ясната накрая самота. Не беше време. И сега не е. Или пък било е винаги. Нима мен и теб не ни влече по разни чувства недоимани? Не беше време. Така го пожелах, рутината без жалост да не … Има още

Минорно настроение

Не чакат вече те дъжда, не шепнат за листата на цветята, не си разказват за нощта и топлия, августовски вятър. Не търсят миризма на пролет, ни вкус на горски плодове. Заклещени, те тихо спорят, ще дойде ли да ги призове някоя сила езотерична. Дали ще начертае път към нови светове, магични? Но божествата в унес … Има още

Пълнолунна любов

Заминал бе. Луната вълча, оглася януарските земи. Вие, с копнеж да си го върне. Ледена самота трепти. През февруари още тихо го оплаква, завивки заснежени тя тъче, нарича ги, че ще загърнат някога лъчистите му, мъжки рамене. Март идва. И събужда топлината на Слънцето възлюбено сърцето. И като червей се промъква от земята, и търси … Има още

Амалгама

Беше странна амалгама. Опиум, дим и мрак, чувство, че света го няма, и твоя отровен живак… Още усещам вкуса на онова странно, горчиво… А моята пресъхнала уста не спираше да се опива… Моят притихнал, черен княз наливаше в чашите катран. Не беше мой. И пиех само аз. Напукания му таван бе моята любима панорама… Рецептата … Има още

Какви ръце…

Какви са твоите ръце? Такива, дето утешават? Такива, дето крадат сърце? Такива, дето своето раздават? Сключват ли се за молитва, когато нещичко копнеят? Или изтръгват, без да питат, туй що отчаяно лелеят? Превързват ли рани след война? Или са тези, дето стрелят? Примирие ли пишат след това? Или нов марш, в атака, пеят? Рисуват ли, … Има още

Кралски валс

Танцувам валс, из бални зали, където всички се прекланят на тези, дето са събрали сърцата си, дом общ да бранят. Танцувам и ме аплодират. Оказах се вярната принцеса, сред всички, дето принца е намирал. Танцувам… Но не знам къде съм. За валса кралски оглушах. Танцувам вече наизуст. И чудя се да помня ли, че бях … Има още

Концерт през март

Тя сяда, ефирна и резедава, разлиства нотните листа и чудното пиано оживява, отръсквайки от себе си праха, трупан през дълги, снежни дни, когато свири само вятъра. Днес тя обаче го плени и стари мелодии не чака. Клавишите става цветове, Всяка мелодия – ухание. Концерт през март, за две ръце. Пролет свири в утринно сияние. 31.03.2019г. … Има още

Сумракът и Пролетта

Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още

Наградата

Колко вселени завладя? Не за да ги притежаваш, а за да препуснеш из тях, без някога да съжаляваш, че устрема ти те е  спънал? Изправи ли се след това? Или за векове потъна? По-силен ли те изкова, туй, дето уж не ни убива? Или лекуваш още гордост, забравил нагоре да пробиваш? Да губиш не е … Има още

Join 811 other followers

Blog Stats

  • 548 092 hits
юли 2020
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
free counters