Ерато

This tag is associated with 219 posts

Концерт през март

Тя сяда, ефирна и резедава, разлиства нотните листа и чудното пиано оживява, отръсквайки от себе си праха, трупан през дълги, снежни дни, когато свири само вятъра. Днес тя обаче го плени и стари мелодии не чака. Клавишите става цветове, Всяка мелодия – ухание. Концерт през март, за две ръце. Пролет свири в утринно сияние. 31.03.2019г. … Има още

Сумракът и Пролетта

Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още

Наградата

Колко вселени завладя? Не за да ги притежаваш, а за да препуснеш из тях, без някога да съжаляваш, че устрема ти те е  спънал? Изправи ли се след това? Или за векове потъна? По-силен ли те изкова, туй, дето уж не ни убива? Или лекуваш още гордост, забравил нагоре да пробиваш? Да губиш не е … Има още

Когато е истинско

Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още

За островръхи шапки

Нокът на сова, перо от врана, конска подкова, роса, събрана преди първи петли. И мустак от котка, черна, с сини очи. Треска от лодка на самотен рибар, плакал за любима. И вряла отвара, от сълзи и маточина. Стебло от петлистна детелина, конец от червено кимоно. Капка боровинково вино. И две чаши брашно. Кой не е … Има още

Преди да припадна…

Опитвах се. Три години. Повтарях, докато полудях, че няма, НЯМА да те имам! От безутешност почти умрях. И нарисувах си друг свят. Такъв, с цветя и водопади. Дори понякога се смях. Дори на светлината се предадох. За да се върнеш отново ти! С онази отвратителна магия, с студени, безизразни очи… Как можеш за секунди да … Има още

Слънце

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Не се спогаждам с светлината, все нещо мрачно ме влече, все нещо да ми къса от душата… И все катран във вените тече. Затуй ми е тъй непонятно, със мойто полунощено сърце, как си създадох, с тъма необятна, това  искрящо, слънчево дете. 22.08.2018г. … Има още

Епопея на тъмната бездна

Изгрява черното знамение на онзи забравен небосвод, нарисуван за теб и мене. Не беше ли във друг живот това, което ни привлича към малката ни тъмна бездна? Дори не знам дали сме се обичали, но в нея все тъй исках да изчезна… Когато хоризонта те открадна, намерих си други небеса, научих се без безпощадност да … Има още

Пустиня

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Към дома. Натам ли да вървим? След толкова години на умора, зове ли ни коминовия дим? Зове ли ни моравата на двора? Нима ти трябва онзи уют, отдавна превърнат в ежедневие? Тъй посивял е всеки кът, изгубен в скука и лицемерие. Пресъхна на … Има още

Грях или жал

Чие желание си? Не и мое. Аз на карта те проиграх, и бездомен, от себе си те изгоних. Не ми казвай, че някога бил си мой грях. За мене грях не беше ти. Ти беше истинско прераждане, което и свети, и гори, което ме съживява, и разяжда ме. И толкова силно те желах, че за … Има още

Join 812 other followers

Blog Stats

  • 484 182 hits
април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
free counters