Ерато

This tag is associated with 115 posts

Пижама

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. И да прогонят пустотата дошли са цветни дъждове, ограбили на закуска дъгата, докато хапва палачинки с мед. Нашарили слънцето в лилаво, докато варяло си кафе и още сънено се прозявало. А северните ветрове навярно чудят се защо росата тихо се кикоти, … Има още

И ти ли си син на черната дупка?

Плът ли е, което ме преобръща, химия, просто докосване… След него оставам ли същата или равно е на анатемосване? След тебе оставам ли аз или съм разпилени отломки, от погледа ми атлазен, припаднал до тебе, безропотно? След тебе има ли свят или вселената свършва тогава, когато ни настигне сутринта и зората ме задушава? И ти … Има още

Не е това

Аз мога да съм безумно твоя, да се зазидам в кожата, в дъха, да попивам думи, когато говориш, да ги превръщам в своя въздух и вода. Аз мога света да запаля, за да съм част от твоите зеници, след себе си разруха да оставям, за да те накарам да ме обичаш. Аз мога да срина небосводи … Има още

Хайку 1

Пръсти, длани, докосване… Преплитане… Учестено дишане… Любов или химия? 21.03.2015г. гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo: internet

Удавяне

Искаше ми се да мога да бъда точно като теб, да скачам смело в обръч от огън, без да се страхувам от пътя напред, без да се страхувам кой ще срещна, и най-вече кой ще остане назад, без да се вкопчвам във хора и вещи, без да превръщам някой в моя свят. Искаше ми се … Има още

Сладникава печал

И ето я кралицата на мрака, изровила вехтия воал, изтъкан от любови недочакани и сладникава печал. И след всяка моя крачка остава пепел, не следи, и с нетърпение очаквам да заплача, когато вятър всичко назад заличи. И все кълна се как търся си половината, а всъщност се влюбвам във вкуса, на сълзите по мъже неимани. … Има още

Твоя Зорница

Самоопасна до взривяване – винаги такава съм била. Кръвта ми е луда, до натравяне, сама, през бури, все вървя, и все казвам, че съм влюбена във вятъра и в липсата на посока или дом. И все си тръгвам, преди  да стана чакана. Сърцето си раздавам със погром. На собствена лудост обречена… Магично е така, ала ела … Има още

Няма да стана

Няма да стана по-тиха, по-нежна, търпелива или добра, но пък все ще съм усмихната, когато скачам в пропастта. Няма да стана по-разумна, по-успяла, спокойна или подредена, но ще измислям разходки безумни, когато другите спят уморено. Няма да стана по-вярна, по-представителна, по-смирена. Но и ти само в лудост светиш лъчезарно. Не искаш ли да се изгубиш … Има още

Забравям да дишам

I don’t know where we’re going but I love the way we travel… Забравям да дишам, когато те видя. Забравям коя съм, къде съм, какво… Светът се превръща в ненужен, невидим. Забравям да дишам… Не питай защо. Аз тъй най обичам да се раздавам, на този, който от мене не иска, и отстрани моя гърч … Има още

Вода и въртоп

Едно… До тебе на дивана. Пушим цигари, а аз, пребледняла, се удавям в тембъра на твоя глас. Две… И въздуха не стига, просмуква се през старата врата, гърди напразно в вдишване повдигам, предадена от мойте сетива. Три… Не, не се усмихвай, разсъдъка си губя от това, и се превръщам в копнежно искане… И чакам да … Има още

Join 669 other followers

Blog Stats

  • 225,191 hits
април 2015
П В С Ч П С Н
« мар    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 669 other followers