зора

This tag is associated with 9 posts

Никта и Хелиос

Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още

Затъмнения

Когато видиш в мене мрака, не се спотайвай, докато отмине. Не отминава. Кротко чака и вътре в мен не спира да го има. Когато в тъмнината се прелея, недей уплашен да мълчиш, докато чакаш друго да огрее. Ела и виж ме. И свети. Свети, с всичко, с което можеш. Аз още съм някъде там, под … Има още

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още

Когато те чакам…

Светът е малък. И когато те няма, нощем ти свети същата луна, която през моя прозорец минава. И сребърната светлина, която по моите пръсти се скита, прелива се по твоето лице, и в косите ти се оплита. Светът е малък. Нашите ръце един и същи въздух галят, и стъпвам по същата земя, която ти без … Има още

Катрана в мен

Не вярвай на цветните картини, които в очите ми рисуваш. Не вярвай, че угасва миналото, зора, за да просъсществува. Не вярвай, че ме пренареждаш и изглаждаш онези черти, в които Дявола в мен се оглежда. Не вярвай, че факел си ми ти. Може да изглежда, че до теб съм, или че смисрено днес мълча, но … Има още

Днес есен няма

На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки лъчи в капана ще ме хванат… Как слънце скри във тъмните очи, и как дълбае в мен тази усмивка? А аурата мрачна как … Има още

Тъмни багрила

Не ме питай за моите вени. Отдавна кръв там не тече. Аз дишам чрез опиянение. А ме опиват онези ръце, които докосват между другото, които не дават, а отвличат, а после те забравят в някой ъгъл. Но нищо. Аз така обичам – да се разливам по чуждо безвремие, обречено, да се заблудя, че има как съня им … Има още

Да спре да прескача…

Да, знам, животът продължавал, и щяла да дойде някога зора, и някой, който ме заслужавал, щял да освети за мен деня. Да, знам. Ала така не го разбирам… Не се научих да се влюбвам във лъчи. Все тръпка в мрака си намирам и нямам за светлото очи. Да, знам. Но не това търся, не искам … Има още

Не е ли зора?

Така обичам да се рисувам – с тъмни краски, с ръждиво перо, срещу душата своя негодувам и прокламирам неспособност на добро. Така обичам да те описвам – мрачния, потайствен граф, с ръжен в сърцето себе си вписващ, обричащ на неспасяем грях. И може всъщност и да сме такива – деца на здрача и нощта. И … Има още

Join 816 other followers

Blog Stats

  • 502 688 hits
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters