искри

This tag is associated with 8 posts

Само безкрая

Илюзия съм. Твърде необуздана. В ума ти дълго няма да стоя. Невъзможно е да бъда хваната, дори за малко в друго да те заблудя. Съзвездие съм. Някъде в нощта, може би за малко съм ти светила, но няма да различиш на сутринта искрите ми, сред слънцето разлети. Вятър съм, пожар, земетресение, дълбая трайни, дълбоки следи. Но трия … Има още

Супернова

И няма значение каква съм била, и колко апокалипсиса съм преживяла, и дали била съм дълго време без душа, или на парчета. Днес съм цяла. И онази, дето беше властелин, на мрака, на пропастта, на урагана, в очите ти днес унесено искри. Дори и сенки около мене няма. И без да питаш дали съм готова, … Има още

Усмивка

Такъв фатално идеален, с усмивка, колкото света, няколко щипчици нахален, но с тонове грееща душа… Рисуваш по мен весели въздишки и дишането в миг се учестява като се смееш. И топят се всички, дето опитват в мен да затъмняват. Да ми се случиш – не е начертано. Но има ли за нас това значение? Беше … Има още

Знаех, че след теб ще са пожари…

Знаех го от самото начало – не идваш, за да останеш с мен, не идваш, за да бъдем цяло. И може би трябваше да спрем, преди да започне да ме свива отляво, когато не мога да си обясня, как ти си край мене толкова вяло, а аз те превръщам в въздух и вода. И може … Има още

Нов небосвод

Очите ми не губят пламък. Понякога се лутат във сумрак, дълбаейки за дом, във някой камък. Но после се отварят пак. Очите ми затворници не стават за дълго, на нечие сърце, което затъмнения раздава. Отварят се и пак искрят напред. Очите ми рисуват си звезди. И ако някога по теб са угаснели, не се обръщай, ще те … Има още

Не е ли зора?

Така обичам да се рисувам – с тъмни краски, с ръждиво перо, срещу душата своя негодувам и прокламирам неспособност на добро. Така обичам да те описвам – мрачния, потайствен граф, с ръжен в сърцето себе си вписващ, обричащ на неспасяем грях. И може всъщност и да сме такива – деца на здрача и нощта. И … Има още

Искри

Не мога. Няма да мога. Няма да искам да отворя очи. Няма какво да ми свети без огън. В мрак няма смисъл да гледам, нали? Не мога. Няма да има как. Няма как от въздуха да вдишам. Отново този самозабравен мрак. Кислорода през комина ще си е отишъл. Не мога. Няма да съм аз. Ще се … Има още

Стой до мен

Стой до мен. Аз не съм онова момиче, което бягаше по цяла нощ и си измисляше, че никой не обича, докато подскачаха краката й боси. Стой до мен. Аз повече не мога да се разпилявам на хиляди места и да съм искра във всеки огън, а после да гасна в тишина. Стой до мен. Знам, … Има още

Join 816 other followers

Blog Stats

  • 502 692 hits
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters