Rois
копнеж
Сумракът и Пролетта
Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още
Пристрастена
Пропи се някъде из вените и нищо не можа да те изчисти. И клетвите, че съм извела онези опасно копнежни мисли по тебе, са най-черната лъжа, която на себе си втълпявам. Абстинентно тъна в тишина и нищо, нищо не забравям… Ти си онзи амфетамин, който уби последната клетка, и разума след тебе си замина. Сърцето слага … Има още
Атлазени спомени
Навярно тогава любов е било. Навярно тогава била съм и друга, била съм надеждна, копнежна, в едно с тебе. И не, не съм лъгала. Навярно тогава били са други звезди и по-различен е бил небосвода, и друго е греело в мойте очи, и шепнело е, че искам и мога да съм нечия до необятност, и да … Има още
Без нищо да искам
Твоя съм. И не защото си ме искал. Душа не се дава по чуждо желание, а когато всичките ти мисли, прескачат през делящо разстояние. Твоя съм. И не защото обещаваш в замяна и ти да ми се дадеш. Сърце за бартер не се дава, а щом без другия да дишаш ще спреш. Твоя съм. И не … Има още
Моето момче
Видях го в очите ти днес, в ръцете, в думи неотронени, в непроменения копнеж, с който по улиците някога ме гонеше. Видях го и не вярвам друго. До теб откривам въздух, свобода. До теб няма усещане излъгано. До теб съм аз, със главно А. Видях го и чуждите думи, няма да могат да ме разубедят. А … Има още
Буревестник
Знам, причината е в мен. Знам, такъв съм го избрала – отнесен, прикрит и студен. Разрушава, не ме прави цяла. Знам, все такива си ги намирам. Трябвало уж да се превъзпитам. Но сърцето ми все за такива спира. Без копнеж не знам как се обича. Знам, никога няма да е лесно и едва ли ще намеря дом. … Има още
