лъчи

This tag is associated with 10 posts

Никта и Хелиос

Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още

Ти

Удавих се безкрайно много пъти, в води, които не бяха мои, без милост наводняваха съня ми, и ме помитаха безжалостни герои. И мислих, че съм родена за стихия, че някой ден, на някой бряг, незапомнена ще се отмия, без даже да оставя знак. И още помня как не вярвах, че твоите усмивки са лъчи, че … Има още

Сънувам…

Сънувам… Слънчеви лъчи… Сънувам… Въздишки разпиляни… И мрака как изгубено мълчи. И вселени, в две ръце събрани. Сънувам… Но не е безнадеждно. И утрото вече не ми е враг. И блянове недостижими не подреждам. И вече дишам. Вече зная как. Откакто ти до мен се нарисува, небето с други краски засия. И вече не боли … Има още

Светулка

Свети ми. Тихо и потайно. Свети. Ей тъй, само на мене. Омръзва мрачната безкрайност, омръзва да царуваш в непрогледие. Свети ми. Със онез лъчи, които друг няма да види. Пиши по моите очи. Искри ми, преди да си идеш. Бъди блестящ и много светъл. Да, аз попила съм нощта и много слънца превърнах в пепел. … Има още

По вода

До тебе ми е толкоз непонятно кой вятър точно искам да ме вее, да пилее, да върне ли обратно, да ни смрази, или да спре, за да се сгреем. До тебе ми е някак непознато, по кожата не зная как да пиша и се задъхвам до лудост, когато си мисля колко е различно от бездните,  … Има още

Днес есен няма

На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки лъчи в капана ще ме хванат… Как слънце скри във тъмните очи, и как дълбае в мен тази усмивка? А аурата мрачна как … Има още

Нов небосвод

Очите ми не губят пламък. Понякога се лутат във сумрак, дълбаейки за дом, във някой камък. Но после се отварят пак. Очите ми затворници не стават за дълго, на нечие сърце, което затъмнения раздава. Отварят се и пак искрят напред. Очите ми рисуват си звезди. И ако някога по теб са угаснели, не се обръщай, ще те … Има още

Да спре да прескача…

Да, знам, животът продължавал, и щяла да дойде някога зора, и някой, който ме заслужавал, щял да освети за мен деня. Да, знам. Ала така не го разбирам… Не се научих да се влюбвам във лъчи. Все тръпка в мрака си намирам и нямам за светлото очи. Да, знам. Но не това търся, не искам … Има още

Не е ли зора?

Така обичам да се рисувам – с тъмни краски, с ръждиво перо, срещу душата своя негодувам и прокламирам неспособност на добро. Така обичам да те описвам – мрачния, потайствен граф, с ръжен в сърцето себе си вписващ, обричащ на неспасяем грях. И може всъщност и да сме такива – деца на здрача и нощта. И … Има още

Photo Friday: Natural Light

More Natural Light interpretations here.

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 503 448 hits
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters