Заминал бе. Луната вълча, оглася януарските земи. Вие, с копнеж да си го върне. Ледена самота трепти. През февруари още тихо го оплаква, завивки заснежени тя тъче, нарича ги, че ще загърнат някога лъчистите му, мъжки рамене. Март идва. И събужда топлината на Слънцето възлюбено сърцето. И като червей се промъква от земята, и търси … Има още
Преди дори да започна със публикацията, държа да уточня, че определянето на любими и не чак толкова харесвани участници във формата правя единствено и само според моите критерии. В никакъв случай не твърдя, че мнението ми е най-обективно или че трябва да бъде споделяно от цялото общество. То се базира изцяло на моите лични симпатии … Има още
Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още
Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Към дома. Натам ли да вървим? След толкова години на умора, зове ли ни коминовия дим? Зове ли ни моравата на двора? Нима ти трябва онзи уют, отдавна превърнат в ежедневие? Тъй посивял е всеки кът, изгубен в скука и лицемерие. Пресъхна на … Има още
– Искаш ли да ти помогна? Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. Имаше … Има още
Не ме обичай както обичал си преди. За мен нарисувай нова вселена и всеки атом в теб пренареди, ако си в орбита около мене. Не ме докосвай като другите, намирай по мен нови места, нови извивки, скрит ъгъл, невиждани от други досега. Недей да бъдеш по-добър в това, което предишните са давали. Дай ми, каквото … Има още
My beloved man with my beloved sons. More Beloved interpretations here.
Навярно тогава любов е било. Навярно тогава била съм и друга, била съм надеждна, копнежна, в едно с тебе. И не, не съм лъгала. Навярно тогава били са други звезди и по-различен е бил небосвода, и друго е греело в мойте очи, и шепнело е, че искам и мога да съм нечия до необятност, и да … Има още
– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете. Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше виждал силуета … Има още
Ето че доживях петата годишнина на моя любим блог. Въпреки петилетката обаче, тази година публикацията по случай отбелязването й ще бъде по-кратка и ще бъде повече за блогърката, отколкото за блога. Не че не си обичам все така виртуалното местенце, но през последната година като че ли не успях да му обърна достатъчно внимание. Но … Има още