нощ

This tag is associated with 25 posts

Роб на тишината

Ти ли поиска роб на тишината, че в кулата си тъй ме нарисува? Короната на тиха необятност дали ми стига, за да съществувам? Такава ли си ме представяше? Откъсната от небосвода, между стените някъде поставена, забравила гръмотевичен огън? Ако си мислиш, че съм спряла, затвори за миг очи, че моето напиращо сияние, такива като теб … Има още

Когато те чакам…

Светът е малък. И когато те няма, нощем ти свети същата луна, която през моя прозорец минава. И сребърната светлина, която по моите пръсти се скита, прелива се по твоето лице, и в косите ти се оплита. Светът е малък. Нашите ръце един и същи въздух галят, и стъпвам по същата земя, която ти без … Има още

Как ухае нощта

Нима питаш за тъмните краски и защо все по тях аз копнея? Не сънуваш ли с миризма на опасност? Не знаеш ли как влече те след нея? Знаеш ли как ухае нощта? На някакъв сладникъв алкохол, на изпарения след дъжда, на парфюм, върху кожа гола, на цигара, в асфалта изгасена, на щурците във тревата, на … Има още

Анатемично

Не вярвам в пътя и в светлината, не вярвам в смисъла на деня. За себе си. А ти върви нататък, щом търсиш да ти озарят нощта. Аз ще остана, където е тъмно. Жрица не съм за твоя храм, Свещ не съм, ако туй ти е нужно. Клада съм. И друго няма да ти дам, освен … Има още

Ако ме търсиш…

Недей да търсиш от мен още. Недей да ровиш за душа. Не ме рисувай извън нощите. Не вярвай, ако видиш светлина. Това съм, което е под бельото, и няма други частици от мене, когато под някой топя се безропотно. Не, няма как да съм опитомена. И ако стори ти се, че съм пожелала, със тебе да се … Има още

Само безкрая

Илюзия съм. Твърде необуздана. В ума ти дълго няма да стоя. Невъзможно е да бъда хваната, дори за малко в друго да те заблудя. Съзвездие съм. Някъде в нощта, може би за малко съм ти светила, но няма да различиш на сутринта искрите ми, сред слънцето разлети. Вятър съм, пожар, земетресение, дълбая трайни, дълбоки следи. Но трия … Има още

Светулка

Свети ми. Тихо и потайно. Свети. Ей тъй, само на мене. Омръзва мрачната безкрайност, омръзва да царуваш в непрогледие. Свети ми. Със онез лъчи, които друг няма да види. Пиши по моите очи. Искри ми, преди да си идеш. Бъди блестящ и много светъл. Да, аз попила съм нощта и много слънца превърнах в пепел. … Има още

Жар съм

А беше толкова различен… С очи от непокорни пламъци, кънтеше в мен да те обичам, да срина крехките си замъци. А беше толкова пристрастяващ… Ръцете ми се губеха в екстаз, след малкото, което даваше, и аз забравях всяко свое „аз“. А беше толкова съдбовен… Сякаш цял живот бях те рисувала по дъхът си. Като след сънотворно, … Има още

Без сумрачния ти пламък

Друга тръпка дали си намери, която да будиш през нощта и с глас небрежно начумерен, да каниш да подпалите света? Дали като мене тя те вижда? Дали те рисува по звезди? Дали безкраят в вените й приижда, когато гледа в твоите очи? И на нея ли даваш наполовина, или в сърцето й бушува онова, с което … Има още

Да спре да прескача…

Да, знам, животът продължавал, и щяла да дойде някога зора, и някой, който ме заслужавал, щял да освети за мен деня. Да, знам. Ала така не го разбирам… Не се научих да се влюбвам във лъчи. Все тръпка в мрака си намирам и нямам за светлото очи. Да, знам. Но не това търся, не искам … Има още

Join 815 other followers

Blog Stats

  • 490 810 hits
юни 2019
П В С Ч П С Н
« май    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
free counters