Rois
обичам
Никта и Хелиос
Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още
Архай
Не ме обичай както обичал си преди. За мен нарисувай нова вселена и всеки атом в теб пренареди, ако си в орбита около мене. Не ме докосвай като другите, намирай по мен нови места, нови извивки, скрит ъгъл, невиждани от други досега. Недей да бъдеш по-добър в това, което предишните са давали. Дай ми, каквото … Има още
Еос с мен не върви
Очите ми лъжат. Недей да се взираш. Не са път за ничия душа. В мен пътища няма. Все безкраи намираш, а те се преливат в огън, мрак и мъгла. В мен пътища няма. Аз до нищо не водя. Изгубвам всички мои и чужди души някъде из залеза на небосвода си. За изгрев не чакай. Еос … Има още
Жар съм
А беше толкова различен… С очи от непокорни пламъци, кънтеше в мен да те обичам, да срина крехките си замъци. А беше толкова пристрастяващ… Ръцете ми се губеха в екстаз, след малкото, което даваше, и аз забравях всяко свое „аз“. А беше толкова съдбовен… Сякаш цял живот бях те рисувала по дъхът си. Като след сънотворно, … Има още
Сянка по ъглите
Така копнях да съм светулка, едничка, малка светлина, дори във мрак и нощ забулена, да съм ти пуснала искра. Така копнях да съм частица, от безкрайното сърце, с което знам, че можеш да обичаш. Можеш. Но явно не и мен. Какво бях – сянка по ъглите, пълнеж за часовете скучни, усещане, което отлита, щом тръгна и забравиш, … Има още
Някой ден… 2
И може за тебе да съм плакала, и може пак да го направя, може до безкрайност да съм чакала, но в безнадеждност няма да се удавя. И може да съм плела бъдеще, без да съзнавам колко е чупливо, и да съм вярвала на мисли лъжещи, но душата ми с теб не си отива. Може да … Има още
