обич

This tag is associated with 10 posts

Епопея на тъмната бездна

Изгрява черното знамение на онзи забравен небосвод, нарисуван за теб и мене. Не беше ли във друг живот това, което ни привлича към малката ни тъмна бездна? Дори не знам дали сме се обичали, но в нея все тъй исках да изчезна… Когато хоризонта те открадна, намерих си други небеса, научих се без безпощадност да … Има още

Никта и Хелиос

Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още

Затъмнения

Когато видиш в мене мрака, не се спотайвай, докато отмине. Не отминава. Кротко чака и вътре в мен не спира да го има. Когато в тъмнината се прелея, недей уплашен да мълчиш, докато чакаш друго да огрее. Ела и виж ме. И свети. Свети, с всичко, с което можеш. Аз още съм някъде там, под … Има още

Архай

Не ме обичай както обичал си преди. За мен нарисувай нова вселена и всеки атом в теб пренареди, ако си в орбита около мене. Не ме докосвай като другите, намирай по мен нови места, нови извивки, скрит ъгъл, невиждани от други досега. Недей да бъдеш по-добър в това, което предишните са давали. Дай ми, каквото … Има още

Пет години Роис се губи сред музите

Ето че доживях петата годишнина на моя любим блог. Въпреки петилетката обаче, тази година публикацията по случай отбелязването й ще бъде по-кратка и ще бъде повече за блогърката, отколкото за блога. Не че не си обичам все така виртуалното местенце, но през последната година като че ли не успях да му обърна достатъчно внимание. Но … Има още

На светло се губя

На Дявола съм аз любимата, или на някой още по-черен сумрак, изгасена и пепелна, все неимана, мълчала и отричала, унищожена до крак. От дявола съм аз поискана, из някои долни земи, и като вечност върху мъжете разплискала страст, която прояжда, не гори. Не се давам невеста на светлото. Не знаеш ли, че светят ми зениците … Има още

Река

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Хайде, тръгвам, няма да се бавя. Дойдох за малко, знаеш го нали? Или не споменах, че тъй си правя? Не го ли прочете в моите очи? В сърцето ми пристан не търси, аз съм река – помитам и отнасям, понякога забавям … Има още

Няма да оставя Карълайн!

– Не, не, не! В никакъв случай! Няма да стане! Няма да се разделя с Карълайн и да се оженя за Бетси! – Роджър се опита да изглежда уверен и решителен, но гласът му се беше разтреперил и звучеше като пред заплакване, и само дето не беше тропнал с крак по земята като малко момченце, … Има още

За обичане почти невъзможни

А как… Как те усещам, аз си знам. Аз имам радар за тези, сложните, проблемни, изгубени, без душа и за обичане почти невъзможни. И как… Твоето е от онези сърца, чийто пулс почти не се усеща, и твърде черна ви е нощта, и сами сте си врагове насреща. И губиш се нощем между завивките, и … Има още

Обичах те…

Обичах те… Повече от очите си, всъщност преди тебе не съм имала очи, бе вторачване, оглеждане, заничане, но с тебе чак прогледнах за ярки лъчи. Обичах те… От ръцете си повече, всъщност преди тебе нямах и ръце, бе драскане, дърпане и глождене, а с теб докосвах само кадифе. Обичах те… Повече от душата си. Да, … Има още

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 503 277 hits
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters