очи

This tag is associated with 29 posts

Никта и Хелиос

Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още

Роб на тишината

Ти ли поиска роб на тишината, че в кулата си тъй ме нарисува? Короната на тиха необятност дали ми стига, за да съществувам? Такава ли си ме представяше? Откъсната от небосвода, между стените някъде поставена, забравила гръмотевичен огън? Ако си мислиш, че съм спряла, затвори за миг очи, че моето напиращо сияние, такива като теб … Има още

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още

Катрана в мен

Не вярвай на цветните картини, които в очите ми рисуваш. Не вярвай, че угасва миналото, зора, за да просъсществува. Не вярвай, че ме пренареждаш и изглаждаш онези черти, в които Дявола в мен се оглежда. Не вярвай, че факел си ми ти. Може да изглежда, че до теб съм, или че смисрено днес мълча, но … Има още

Атлазени спомени

Навярно тогава любов е било. Навярно тогава била съм и друга, била съм надеждна, копнежна, в едно с тебе. И не, не съм лъгала. Навярно тогава били са други звезди и по-различен е бил небосвода, и друго е греело в мойте очи, и шепнело е, че искам и мога да съм нечия до необятност, и да … Има още

Не усетих…

И никак даже не усетих как за секунди е станало така, че щом не се допирам до ръцете ти, усещам липса. И сега очите ти са станали безкрая, а уж дори не гледах в тях… И всичко, което за себе си знаех, се срути. И само твоя смях е което искам днес да чувам. И … Има още

Синьо

Не знаеш колко сини са очите ти, когато се оглеждам в тях, и колко небеса в теб се преплитат. Не знаеш колко друга бях, как гледах, но не виждах цветовете… Не виждах… А днес дори не мигам, да не пропусна, в миг отнесен, нюанс от твойто синьо аз да видя. Не знаеш как оставяш в мен печати със твоето лазурено мастило. … Има още

Очите ми не помнят изгреви

Очите ми не помнят изгреви, макар горяли в слънчеви огньове. Очите ми, разпръскани, безизразни, все не дочакват сутрешна отрова. Очите ми, затрупани от пясъци, в пустинните ветрове блуждаят, но рано сутрин бягат от отблясъци, за розовото на небето те не знаят. Очите ми родени са във залеза, и не намират смисъл в разни начала, в … Има още

Да ме сглобиш от светлината

Твоя… А ти дали така ме искаш, докато се разпадам на хиляда, и всичко друго губи смисъл? А аз, до теб, изгубена и жадна, се вливам из твоите очи. Коя съм може би забравих. А може би нарочно се изтрих, да можеш пак да ме направиш, да ме сглобиш от светлината, която самичък ми донесе. … Има още

Супернова

И няма значение каква съм била, и колко апокалипсиса съм преживяла, и дали била съм дълго време без душа, или на парчета. Днес съм цяла. И онази, дето беше властелин, на мрака, на пропастта, на урагана, в очите ти днес унесено искри. Дори и сенки около мене няма. И без да питаш дали съм готова, … Има още

Join 819 other followers

Blog Stats

  • 444,480 hits
юни 2018
П В С Ч П С Н
« Май    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  
free counters
Advertisements