очи

This tag is associated with 32 posts

Когато е истинско

Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още

Преди да припадна…

Опитвах се. Три години. Повтарях, докато полудях, че няма, НЯМА да те имам! От безутешност почти умрях. И нарисувах си друг свят. Такъв, с цветя и водопади. Дори понякога се смях. Дори на светлината се предадох. За да се върнеш отново ти! С онази отвратителна магия, с студени, безизразни очи… Как можеш за секунди да … Има още

Как ти е без мен?

Сиво ли ти е? На мислите. Избягаха ти цветовете. Дори очите ти, безизразно пречистени, в сребърни отенъци, безжизнено светят. Бледо ли ти е? На чувствата. Равнодушно, самотно събуден, пиеш кафе с подсладители изкуствени, в книжно мълчание прокуден. Гузно ли ти е? За мене. Аха, не помниш какво било вина. Но аз съм цветна и ярка. … Има още

Никта и Хелиос

Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още

Роб на тишината

Ти ли поиска роб на тишината, че в кулата си тъй ме нарисува? Короната на тиха необятност дали ми стига, за да съществувам? Такава ли си ме представяше? Откъсната от небосвода, между стените някъде поставена, забравила гръмотевичен огън? Ако си мислиш, че съм спряла, затвори за миг очи, че моето напиращо сияние, такива като теб … Има още

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още

Катрана в мен

Не вярвай на цветните картини, които в очите ми рисуваш. Не вярвай, че угасва миналото, зора, за да просъсществува. Не вярвай, че ме пренареждаш и изглаждаш онези черти, в които Дявола в мен се оглежда. Не вярвай, че факел си ми ти. Може да изглежда, че до теб съм, или че смисрено днес мълча, но … Има още

Атлазени спомени

Навярно тогава любов е било. Навярно тогава била съм и друга, била съм надеждна, копнежна, в едно с тебе. И не, не съм лъгала. Навярно тогава били са други звезди и по-различен е бил небосвода, и друго е греело в мойте очи, и шепнело е, че искам и мога да съм нечия до необятност, и да … Има още

Не усетих…

И никак даже не усетих как за секунди е станало така, че щом не се допирам до ръцете ти, усещам липса. И сега очите ти са станали безкрая, а уж дори не гледах в тях… И всичко, което за себе си знаех, се срути. И само твоя смях е което искам днес да чувам. И … Има още

Синьо

Не знаеш колко сини са очите ти, когато се оглеждам в тях, и колко небеса в теб се преплитат. Не знаеш колко друга бях, как гледах, но не виждах цветовете… Не виждах… А днес дори не мигам, да не пропусна, в миг отнесен, нюанс от твойто синьо аз да видя. Не знаеш как оставяш в мен печати със твоето лазурено мастило. … Има още

Join 816 other followers

Blog Stats

  • 470 229 hits
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
free counters
Реклами