Rois
очи
Очите ми не помнят изгреви
Очите ми не помнят изгреви, макар горяли в слънчеви огньове. Очите ми, разпръскани, безизразни, все не дочакват сутрешна отрова. Очите ми, затрупани от пясъци, в пустинните ветрове блуждаят, но рано сутрин бягат от отблясъци, за розовото на небето те не знаят. Очите ми родени са във залеза, и не намират смисъл в разни начала, в … Има още
Да ме сглобиш от светлината
Твоя… А ти дали така ме искаш, докато се разпадам на хиляда, и всичко друго губи смисъл? А аз, до теб, изгубена и жадна, се вливам из твоите очи. Коя съм може би забравих. А може би нарочно се изтрих, да можеш пак да ме направиш, да ме сглобиш от светлината, която самичък ми донесе. … Има още
Супернова
И няма значение каква съм била, и колко апокалипсиса съм преживяла, и дали била съм дълго време без душа, или на парчета. Днес съм цяла. И онази, дето беше властелин, на мрака, на пропастта, на урагана, в очите ти днес унесено искри. Дори и сенки около мене няма. И без да питаш дали съм готова, … Има още
Забрави ли Лилит?
Затвори очи. Спомни си. Помниш ли моите очи, когато, изчистена от мисли, изгарях между твоите стени? Помниш ли как нямаше въздух, как нямаше никой, освен нас и сякаш света ни бе откъснал от себе си? И някъде, без глас, пееше мъничка вселена, която рисувахме с ръце. Като в Еден, след сътворение, забравих там онуй сърце, … Има още
Светулка
Свети ми. Тихо и потайно. Свети. Ей тъй, само на мене. Омръзва мрачната безкрайност, омръзва да царуваш в непрогледие. Свети ми. Със онез лъчи, които друг няма да види. Пиши по моите очи. Искри ми, преди да си идеш. Бъди блестящ и много светъл. Да, аз попила съм нощта и много слънца превърнах в пепел. … Има още
Днес есен няма
На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки лъчи в капана ще ме хванат… Как слънце скри във тъмните очи, и как дълбае в мен тази усмивка? А аурата мрачна как … Има още
Забрави си нещо
Забрави си нещо в мене, моля те! Дали погледа на изморените очи, дали обръщение, с което на мен говориш, дали въздишка, когато мълчиш… Забрави си в мене американския акцент, забрави потръпването от нокти по гърба, забрави иронията, с която разсмиваш мен. Забрави си честността. Забрави си нещо, много те моля! Нека само аз да съм … Има още
Принцове на сумрака
Видях те… Там някъде, в сумрака, където се пресичат много светове, където всички нещо чакат, забравили да вървят напред. Видях те… И остатъци от Слънцето блестяха още в твоите очи, макар отдавна да беше отлъчен от света на утрото и следдъждовните дъги. Видях те… И се разбиха секундите. И образът ти в мене се преля. … Има още
Топли очи
Очи със цвят на полунощ… Запомни ли цвета на кадифето, в маслинено тъмен разкош, и в аромата на кафето? Очи със щрихи от пръстта, или от бурни океани, смутили пламъка на свещта… Цвят на бездни, необладани… Очите ми… погълнали безкрая, събират в себе си дъги, изгреви, трепети, очертания на ефирни, сувенирени души. Очите… Разгадали им … Има още
Еос с мен не върви
Очите ми лъжат. Недей да се взираш. Не са път за ничия душа. В мен пътища няма. Все безкраи намираш, а те се преливат в огън, мрак и мъгла. В мен пътища няма. Аз до нищо не водя. Изгубвам всички мои и чужди души някъде из залеза на небосвода си. За изгрев не чакай. Еос … Има още
