поезия

This tag is associated with 225 posts

Днес есен няма

На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки лъчи в капана ще ме хванат… Как слънце скри във тъмните очи, и как дълбае в мен тази усмивка? А аурата мрачна как … Има още

Моя звезда

Живях из хиляда небосвода, приземих се на много звезди, и търсих дух, безразсъдно свободен, копнян, но неопитомим. И намирах… И в тях се преливах, и губих се из техните вселени, и след всеки, безнадеждно умирах. Но ме предава все, душата ми на феникс. Да, знаеш, аз не горя, а взривявам, не спирам, докато не се … Има още

Забрави си нещо

Забрави си нещо в мене, моля те! Дали погледа на изморените очи, дали обръщение, с което на мен говориш, дали въздишка, когато мълчиш… Забрави си в мене американския акцент, забрави потръпването от нокти по гърба, забрави иронията, с която разсмиваш мен. Забрави си честността. Забрави си нещо, много те моля! Нека само аз да съм … Има още

Принцове на сумрака

Видях те… Там някъде, в сумрака, където се пресичат много светове, където всички нещо чакат, забравили да вървят напред. Видях те… И остатъци от Слънцето блестяха още в твоите очи, макар отдавна да беше отлъчен от света на утрото и следдъждовните дъги. Видях те… И се разбиха секундите. И образът ти в мене се преля. … Има още

Достатъчно…

Не си ми дал достатъчно, а може би пък аз сънувам твърде вятърно. Донеси ми захлас, но някак, между бризовете много се протри и бавно се изнизваше. Ти не видя дори… Не беше там достатъчно, а може би при мен задръсти се с остатъчно и няма място за преполовено време. Не обичаш достатъчно, а аз … Има още

Топли очи

Очи със цвят на полунощ… Запомни ли цвета на кадифето, в маслинено тъмен разкош, и  в аромата на кафето? Очи със щрихи от пръстта, или от бурни океани, смутили пламъка на свещта… Цвят на бездни, необладани… Очите ми… погълнали безкрая, събират в себе си дъги, изгреви, трепети, очертания на ефирни, сувенирени души. Очите… Разгадали им … Има още

Усмивка

Такъв фатално идеален, с усмивка, колкото света, няколко щипчици нахален, но с тонове грееща душа… Рисуваш по мен весели въздишки и дишането в миг се учестява като се смееш. И топят се всички, дето опитват в мен да затъмняват. Да ми се случиш – не е начертано. Но има ли за нас това значение? Беше … Има още

Симетрала

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. И ще се опитам да не плача, някога, когато осъзная, до теб, че се чертая, но обаче мога да съм само симетрала. Безкрая с теб няма да стигна, за мъничко ще те докосна, и ще свърши, докато мигна. Кой ще ми … Има още

Еос с мен не върви

Очите ми лъжат. Недей да се взираш. Не са път за ничия душа. В мен пътища няма. Все безкраи намираш, а те се преливат в огън, мрак и мъгла. В мен пътища няма. Аз до нищо не водя. Изгубвам всички мои и чужди души някъде из залеза на небосвода си. За изгрев не чакай. Еос … Има още

Вярна

Нима? Нима си изненадан? Нима на плоските лъжи, в капана прозрачен си попаднал и демонстрираш ми влажни очи? Нима си вярвал, че съм твоя и че ми даваш онова, желание за чужди дето трови? Нима и за секунда не разбра че магия в сърцето не става, и отговарям машинално, и всичкото, което давам, прозира скука … Има още

Join 723 other followers

Blog Stats

  • 305,216 hits
май 2016
M T W T F S S
« Apr    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 723 other followers