поезия

This tag is associated with 213 posts

Митология

Такава съм – Нарцис обречен, погубена на своя невидим пиедестал, в себе си влюбена, неизречено и другите да видя непожелала. Такава съм – фатална Хипсипила, с чувства безмилостно подредени, за никого рутина не променила и всички повела към краища неизбежни. Такава съм – безпомощна Пандора, невярваща на собственото аз, мислеща, че носи неспокойствие на хората. но надеждата от … Има още

Жар съм

А беше толкова различен… С очи от непокорни пламъци, кънтеше в мен да те обичам, да срина крехките си замъци. А беше толкова пристрастяващ… Ръцете ми се губеха в екстаз, след малкото, което даваше, и аз забравях всяко свое „аз“. А беше толкова съдбовен… Сякаш цял живот бях те рисувала по дъхът си. Като след сънотворно, … Има още

Понякога

Сещаш ли се за мен понякога? Понякога, не непрестанно. Спомняш ли си как съм те чакала? Че ме няма не е ли странно? Понякога ти не сънуваш ли ръцете ни, в едно вплетени? Понякога, всичко отпътувало, не искаш ли пак да го усещаме? Понякога, в някоя непозната, не виждаш ли моите черти? Понякога нощем не … Има още

Пътуващи

Не стъпвам, отдавна не стъпвам, някъде в безкрая ти летя, от неизвестността потръпвам, но все напред ме дърпа вечността. Посоката си ти и аз не знаем, твърде далечна е крайната цел, но на пътуващи играем, и се потапяме един в друг смело. И ритъма сърцето ми изпуска всеки път като ме хванеш за ръка и … Има още

Безбрежност

Рисувах се, някъде по водата, и себе си в водовъртеж прелях, и подарих на тишината, последния догарящ страх. По ветровете се описах, с перо, с невидимо мастило, и някъде, в безкрая, се улисах, и разума стана безсилен… Не виждам вече бреговете, живея насред океан. Не пращайте фар да ми свети. Ураган ме пази там, където … Има още

Тъмни багрила

Не ме питай за моите вени. Отдавна кръв там не тече. Аз дишам чрез опиянение. А ме опиват онези ръце, които докосват между другото, които не дават, а отвличат, а после те забравят в някой ъгъл. Но нищо. Аз така обичам – да се разливам по чуждо безвремие, обречено, да се заблудя, че има как съня им … Има още

Мое безсъние

Здравей, мое, безжалостно безсъние. Не, не гадая за твойте имена, нито те оправдавам с пълнолуние. Аз знам добре в мен кой те изкова. О не, за миг не се оплаквам, обичам безкрайно онези звезди, които ме карат да те очаквам и се разтапят по мене в сълзи. И попивам всеки спомен, който, без ред, ми отнема съня, … Има още

Знаех, че след теб ще са пожари…

Знаех го от самото начало – не идваш, за да останеш с мен, не идваш, за да бъдем цяло. И може би трябваше да спрем, преди да започне да ме свива отляво, когато не мога да си обясня, как ти си край мене толкова вяло, а аз те превръщам в въздух и вода. И може … Има още

Чия душа?

Рисувам по чуждите думи, и заличавам лица, и звуци. Не чувам какво ми казват. И едва бледите им силуети, остават в сенките следи. А те си мислят, че светят. А аз мечтая, че не гори онова, дето в мен те вклинява, и дълбае, без да ме докосва, и като дишам, ме дави. А спомените ми … Има още

Как…

Как се забравя онова докосване, което срутва хиляди вселени, а всъщност до безумие е просто, и те рисува безжалостно по мене? Как се намират други ръце, които палят световъртежи, и спират и въздух, и сърце, и ме събират в погледи премрежени? Как да бъда отново аз, когато останах някъде там, потопена в твоя треперещ глас, … Има още

Join 708 other followers

Blog Stats

  • 288,284 hits
февруари 2016
M T W T F S S
« Jan    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
29  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 708 other followers