поезия

This tag is associated with 260 posts

Опиат

Не искам да знам къде си. Не искам да те имам пак. Във черна дупка ме отнесе, едва изплувах от онзи мрак, който във вените ми вля, и който така зашеметява… Сякаш насън беше онова… Сякаш не можех вече да съм цяла, докато твоите ръце, не се завърнат в мен да вливат, отровите на твоето … Има още

Никта и Хелиос

Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още

Затъмнения

Когато видиш в мене мрака, не се спотайвай, докато отмине. Не отминава. Кротко чака и вътре в мен не спира да го има. Когато в тъмнината се прелея, недей уплашен да мълчиш, докато чакаш друго да огрее. Ела и виж ме. И свети. Свети, с всичко, с което можеш. Аз още съм някъде там, под … Има още

Роб на тишината

Ти ли поиска роб на тишината, че в кулата си тъй ме нарисува? Короната на тиха необятност дали ми стига, за да съществувам? Такава ли си ме представяше? Откъсната от небосвода, между стените някъде поставена, забравила гръмотевичен огън? Ако си мислиш, че съм спряла, затвори за миг очи, че моето напиращо сияние, такива като теб … Има още

Архай

Не ме обичай както обичал си преди. За мен нарисувай нова вселена и всеки атом в теб пренареди, ако си в орбита около мене. Не ме докосвай като другите, намирай по мен нови места, нови извивки, скрит ъгъл, невиждани от други досега. Недей да бъдеш по-добър в това, което предишните са давали. Дай ми, каквото … Има още

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още

Когато те чакам…

Светът е малък. И когато те няма, нощем ти свети същата луна, която през моя прозорец минава. И сребърната светлина, която по моите пръсти се скита, прелива се по твоето лице, и в косите ти се оплита. Светът е малък. Нашите ръце един и същи въздух галят, и стъпвам по същата земя, която ти без … Има още

Фиба

Кой ще ми прости, че го обичам? Че значи твърде много той за мен? Рано сутрин. Тихо се обличам, за да спи той необезпокоен. Шест часа. След малко слънце ще изгрее. Сама прекосявам целия град. Да го моля, дори и не смея, да ми каже: „Красива си“ за последен път. Той заспа. Гледам косите му … Има още

Парчета

От мен да откъснеш е лесно, аз не съм от магическа сплав. Плът раздавам безсловесно, с надежда за парче от твоя свят. Но от мене да откъснеш не желаеш, някоя друго е основното блюдо. Плътта сама си късам и мечтая сърцето да беше просто къс месо. 05.11.2017 гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo taken by … Има още

Оранжевия месец

Капки по перваза. Сутрешна мъгла. Минзухари в ваза. Падащи листа. Боровинки, круши, каничка със чай и комин със пушек. Шал, с протъркан край. Чадър зад вратата. Тиква издълбана. Парк, със цвят на злато, Завивка на дивана. И тъй, неусетно, става светът магия. С оранжева кокетност Октомври ме обвива. 01.10.2017г. гр. Сопот автор: Събина Брайчева picture … Има още

Join 819 other followers

Blog Stats

  • 444,480 hits
юни 2018
П В С Ч П С Н
« Май    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  
free counters
Advertisements