поезия

This tag is associated with 162 posts

Твоя Зорница

Самоопасна до взривяване – винаги такава съм била. Кръвта ми е луда, до натравяне, сама, през бури, все вървя, и все казвам, че съм влюбена във вятъра и в липсата на посока или дом. И все си тръгвам, преди  да стана чакана. Сърцето си раздавам със погром. На собствена лудост обречена… Магично е така, ала ела … Има още

Няма да стана

Няма да стана по-тиха, по-нежна, търпелива или добра, но пък все ще съм усмихната, когато скачам в пропастта. Няма да стана по-разумна, по-успяла, спокойна или подредена, но ще измислям разходки безумни, когато другите спят уморено. Няма да стана по-вярна, по-представителна, по-смирена. Но и ти само в лудост светиш лъчезарно. Не искаш ли да се изгубиш … Има още

Забравям да дишам

I don’t know where we’re going but I love the way we travel… Забравям да дишам, когато те видя. Забравям коя съм, къде съм, какво… Светът се превръща в ненужен, невидим. Забравям да дишам… Не питай защо. Аз тъй най обичам да се раздавам, на този, който от мене не иска, и отстрани моя гърч … Има още

Вода и въртоп

Едно… До тебе на дивана. Пушим цигари, а аз, пребледняла, се удавям в тембъра на твоя глас. Две… И въздуха не стига, просмуква се през старата врата, гърди напразно в вдишване повдигам, предадена от мойте сетива. Три… Не, не се усмихвай, разсъдъка си губя от това, и се превръщам в копнежно искане… И чакам да … Има още

Стой до мен

Стой до мен. Аз не съм онова момиче, което бягаше по цяла нощ и си измисляше, че никой не обича, докато подскачаха краката й боси. Стой до мен. Аз повече не мога да се разпилявам на хиляди места и да съм искра във всеки огън, а после да гасна в тишина. Стой до мен. Знам, … Има още

Прокълнати палитри

Ти и аз не сме магия. Ние сме тъжен листопад, по алея, към парка свила, в измачкания, сивкав град. Ти и аз не сме звездите, ние сме нощни светлини, отблясващи в стъклата на колите, докато незабелязано ръми. Ти и аз не сме безкрая, ние сме двете изостанали стрелки на кулата, в която гълъби играят, а хора не … Има още

Дворец без властелин

Сринах хиляди вселени, наново всичко изградих, за да се впиша в тебе, тебе в мене. Из основи се разруших, за да съм твоя безвъзвратно, да съм арена, убежище и храм на мислите ти необятни, в които преди мене беше сам. Иззидах се наново и забравих всеки предишен властелин. Път назад не си оставих. Ни вход … Има още

Разпад или сбор

Разпади… На тях съм обречена, да губя всички частици от мен, нечия, греховна, съблечена, и сбъркана до съвършенство. Разпади… Докато намеря идеалния, който придава смисъл на плътта, и пошлото става сакрално, и ни превръща в част от вечността. Когато погледна в очите ти виждам дяволското си отражение, което напук, без обичане, превръща разпада в кръщение. … Има още

Виртуално

Знаеш ли коя съм наистина, искаш ли да разбереш кой стои зад маската измислена? И ако знаеш, да ме обичаш дали ще спреш? Знаеш ли коя съм през деня, когато, улисана в ежедневие, не помня и за миг нощта и нашето декорирано безвремие? Знаеш ли, че съм ти дала, онези необозрими светлини, които само ми … Има още

Сред паяжини и кринолин

Ела със мен във мрака, да няма светлина, където дъските стари тракат и безлунна е нощта. Ела със мен в безкрая, сред паяжини и кринолин, където призраци витаят, и небосвода не е син. Ела с мен отвъд огледалото. Aз съм дете на нощта и в затъмнения съм се разпиляла. Ще бъдеш ли принц на мойта тъмнина? … Има още

Join 678 other followers

Blog Stats

  • 220,077 hits
март 2015
П В С Ч П С Н
« фев    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 678 other followers