поет

This tag is associated with 134 posts

Патето Преслав

Патето Преслав вчера се излюпи, днес на мама Сиси вече то се цупи, трудно се ядяли твърди семенца, червейче да клъвне искало сега. Мама Сиси жално вдига рамене: – Зима е навън и ще се яде, само туй, което имаме в запас. А Преслав си каза: – Голям станах аз и сега от тук набързо … Има още

Наградата

Колко вселени завладя? Не за да ги притежаваш, а за да препуснеш из тях, без някога да съжаляваш, че устрема ти те е  спънал? Изправи ли се след това? Или за векове потъна? По-силен ли те изкова, туй, дето уж не ни убива? Или лекуваш още гордост, забравил нагоре да пробиваш? Да губиш не е … Има още

Когато е истинско

Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още

За островръхи шапки

Нокът на сова, перо от врана, конска подкова, роса, събрана преди първи петли. И мустак от котка, черна, с сини очи. Треска от лодка на самотен рибар, плакал за любима. И вряла отвара, от сълзи и маточина. Стебло от петлистна детелина, конец от червено кимоно. Капка боровинково вино. И две чаши брашно. Кой не е … Има още

Слънце

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Не се спогаждам с светлината, все нещо мрачно ме влече, все нещо да ми къса от душата… И все катран във вените тече. Затуй ми е тъй непонятно, със мойто полунощено сърце, как си създадох, с тъма необятна, това  искрящо, слънчево дете. 22.08.2018г. … Има още

Грях или жал

Чие желание си? Не и мое. Аз на карта те проиграх, и бездомен, от себе си те изгоних. Не ми казвай, че някога бил си мой грях. За мене грях не беше ти. Ти беше истинско прераждане, което и свети, и гори, което ме съживява, и разяжда ме. И толкова силно те желах, че за … Има още

Как ти е без мен?

Сиво ли ти е? На мислите. Избягаха ти цветовете. Дори очите ти, безизразно пречистени, в сребърни отенъци, безжизнено светят. Бледо ли ти е? На чувствата. Равнодушно, самотно събуден, пиеш кафе с подсладители изкуствени, в книжно мълчание прокуден. Гузно ли ти е? За мене. Аха, не помниш какво било вина. Но аз съм цветна и ярка. … Има още

Опиат

Не искам да знам къде си. Не искам да те имам пак. Във черна дупка ме отнесе, едва изплувах от онзи мрак, който във вените ми вля, и който така зашеметява… Сякаш насън беше онова… Сякаш не можех вече да съм цяла, докато твоите ръце, не се завърнат в мен да вливат, отровите на твоето … Има още

Никта и Хелиос

Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още

Затъмнения

Когато видиш в мене мрака, не се спотайвай, докато отмине. Не отминава. Кротко чака и вътре в мен не спира да го има. Когато в тъмнината се прелея, недей уплашен да мълчиш, докато чакаш друго да огрее. Ела и виж ме. И свети. Свети, с всичко, с което можеш. Аз още съм някъде там, под … Има още

Join 810 other followers

Blog Stats

  • 474 460 hits
януари 2019
П В С Ч П С Н
« ное.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
free counters
Реклами