Rois
поет
Звездите и черната им дупка
Звездите на моето небе Черната дупка видяха. Не, не която и да е, а тази, дето си е тяхна. Тази, дето ги засмуква, изважда всеки техен атом, ядрото им, за да напука. А после тръгва, някъде нататък, да взривява чужди вселени. Звездите светят, бледи и сами, бленувайки за черни вени, за пукот, за трошене и … Има още
Не беше време
“ – Не е било време.“ Не, не беше. Ние бяхме въпреки това. Въпреки всички решения грешни. Въпреки ясната накрая самота. Не беше време. И сега не е. Или пък било е винаги. Нима мен и теб не ни влече по разни чувства недоимани? Не беше време. Така го пожелах, рутината без жалост да не … Има още
Баба Марта
Ей я, Баба Марта, тича и кожуха си съблича, че е румена, засмяна, без бастун, и със премяна от кокичета, цветчета, а пък вместо две звънчета, лястовичките ни пеят, че ще срещнем скоро нея. Пижо, Пенда тя ни носи и с нозете, смела, боса, ще танцува по поляни, Пролет с нея да се хване, и … Има още
Минорно настроение
Не чакат вече те дъжда, не шепнат за листата на цветята, не си разказват за нощта и топлия, августовски вятър. Не търсят миризма на пролет, ни вкус на горски плодове. Заклещени, те тихо спорят, ще дойде ли да ги призове някоя сила езотерична. Дали ще начертае път към нови светове, магични? Но божествата в унес … Има още
Пълнолунна любов
Заминал бе. Луната вълча, оглася януарските земи. Вие, с копнеж да си го върне. Ледена самота трепти. През февруари още тихо го оплаква, завивки заснежени тя тъче, нарича ги, че ще загърнат някога лъчистите му, мъжки рамене. Март идва. И събужда топлината на Слънцето възлюбено сърцето. И като червей се промъква от земята, и търси … Има още
Усмивката в гласа ти
Как да открадна усмивката в гласа ти? Тогава, когато знаем, че не става, че опитите да подишам от дъха ти отново, нещо не ги разрешава? Когато за другият път обещаваме, без да знаем колко години ще минат, преди отново да си даваме. Или по-скоро грабейки да взимаме. Как да открадна онази ти мисъл, че въпреки … Има още
Хайку 2
Димът от твоята цигара – опиум за душата ми. Триумфът на Дявола… 10.07.2019г. гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo taken by Pinterest
Амалгама
Беше странна амалгама. Опиум, дим и мрак, чувство, че света го няма, и твоя отровен живак… Още усещам вкуса на онова странно, горчиво… А моята пресъхнала уста не спираше да се опива… Моят притихнал, черен княз наливаше в чашите катран. Не беше мой. И пиех само аз. Напукания му таван бе моята любима панорама… Рецептата … Има още
Какви ръце…
Какви са твоите ръце? Такива, дето утешават? Такива, дето крадат сърце? Такива, дето своето раздават? Сключват ли се за молитва, когато нещичко копнеят? Или изтръгват, без да питат, туй що отчаяно лелеят? Превързват ли рани след война? Или са тези, дето стрелят? Примирие ли пишат след това? Или нов марш, в атака, пеят? Рисуват ли, … Има още
Кралски валс
Танцувам валс, из бални зали, където всички се прекланят на тези, дето са събрали сърцата си, дом общ да бранят. Танцувам и ме аплодират. Оказах се вярната принцеса, сред всички, дето принца е намирал. Танцувам… Но не знам къде съм. За валса кралски оглушах. Танцувам вече наизуст. И чудя се да помня ли, че бях … Има още
Rois 