Преди време, не много отдавна, в една фабрика, се появили две малки, дървени щипки – Щипко и Щипчица. Още от самия момент на тяхното сглобяване, двамата били неразделни и заедно се оказали в опаковка с още осем други дървени щипки, с които отпътували с камион към рафтовете в магазините. Всички в опаковката тръпнели в … Има още
Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възроди стара връзка … Има още
– Ани, стига си се ровила в пясъка, време е да се прибираме. – майката на Ани събираше играчките на момиченцето, разпилени из целия плаж. – Още малко, мамо, да довърша пясъчния замък на принцесата. – Ани, прибрах всички принцеси в раничката ти, утре ще се върнем, да й довършим замъка. – майката вече губеше … Има още
– Искаш ли да ти помогна? Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. Имаше … Има още
Превод на моя разказ Family. – Значи си дошла тук, за да размахаш новия си циркониев пръстен, преструвайки се, че сега си женена? – думите на Астрид бяха изсъскани през зъби. Хана си пое дълбоко въздух, преди да отговори. – Мамо, ти носеше своята евтина, метална, венчална халка в продължение на двадесет години, и постоянно ми обясняваше, … Има още
– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете. Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше виждал силуета … Има още
Младен се огледа самодоволно в огледалото и се усмихна. Той беше от еднo малко, забравено от Бога село, чиито жители се вълнуваха само от посевите си и животните, които отглеждаха. Бащата на Младен цял живот се беше опитвал да направи от сина си свой наследник, но Младен нямаше намерение да се заробва с кърска работа. … Има още
18:30 Lilly: Здрасти, какво става? Минута, две, три четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не й беше ясно защо по-дяволите му отнема толкова време, да й отговори нещо, след като на хронологията на месинджъра й изписваше, че е бил онлайн преди минута. Явно си пишеше и с някоя друга…. Знаеше си, ама много … Има още
Превод на моя разказ Angel. – Ах, този малък дявол! – извика майката на Анна, след неуспешен опит да привика белия котарак при себе си, който завърши със съскането на животното срещу нея. – Мамо! – възрази Анна. – Не го наричай по този начин! – Е, във всеки случай, няма да използвам името, което … Има още
Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко изглеждаше толкова объркано…. Първите часове, … Има още