Роис

This tag is associated with 205 posts

Амалгама

Беше странна амалгама. Опиум, дим и мрак, чувство, че света го няма, и твоя отровен живак… Още усещам вкуса на онова странно, горчиво… А моята пресъхнала уста не спираше да се опива… Моят притихнал, черен княз наливаше в чашите катран. Не беше мой. И пиех само аз. Напукания му таван бе моята любима панорама… Рецептата … Има още

Какви ръце…

Какви са твоите ръце? Такива, дето утешават? Такива, дето крадат сърце? Такива, дето своето раздават? Сключват ли се за молитва, когато нещичко копнеят? Или изтръгват, без да питат, туй що отчаяно лелеят? Превързват ли рани след война? Или са тези, дето стрелят? Примирие ли пишат след това? Или нов марш, в атака, пеят? Рисуват ли, … Има още

Кралски валс

Танцувам валс, из бални зали, където всички се прекланят на тези, дето са събрали сърцата си, дом общ да бранят. Танцувам и ме аплодират. Оказах се вярната принцеса, сред всички, дето принца е намирал. Танцувам… Но не знам къде съм. За валса кралски оглушах. Танцувам вече наизуст. И чудя се да помня ли, че бях … Има още

Концерт през март

Тя сяда, ефирна и резедава, разлиства нотните листа и чудното пиано оживява, отръсквайки от себе си праха, трупан през дълги, снежни дни, когато свири само вятъра. Днес тя обаче го плени и стари мелодии не чака. Клавишите става цветове, Всяка мелодия – ухание. Концерт през март, за две ръце. Пролет свири в утринно сияние. 31.03.2019г. … Има още

Сумракът и Пролетта

Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още

Азбучна закуска

Агнето Асен бърка си айран. Бикът Борислав бишкоти пече. А вълкът Васил ръфа вафла сам. Гъсеничката Гери грах гризе. Делфинът Дани реже си домат. Емо еленът еклер си купува. Жабата Жана маже желе и мармалад. Заекът Зарко зеле скришом нагъва. Игуаната Ина облизва извара. Славейчето Кай закусва с пай. Котката Калина на краставици кара. Лора … Има още

Патето Преслав

Патето Преслав вчера се излюпи, днес на мама Сиси вече то се цупи, трудно се ядяли твърди семенца, червейче да клъвне искало сега. Мама Сиси жално вдига рамене: – Зима е навън и ще се яде, само туй, което имаме в запас. А Преслав си каза: – Голям станах аз и сега от тук набързо … Има още

Наградата

Колко вселени завладя? Не за да ги притежаваш, а за да препуснеш из тях, без някога да съжаляваш, че устрема ти те е  спънал? Изправи ли се след това? Или за векове потъна? По-силен ли те изкова, туй, дето уж не ни убива? Или лекуваш още гордост, забравил нагоре да пробиваш? Да губиш не е … Има още

Когато е истинско

Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още

За островръхи шапки

Нокът на сова, перо от врана, конска подкова, роса, събрана преди първи петли. И мустак от котка, черна, с сини очи. Треска от лодка на самотен рибар, плакал за любима. И вряла отвара, от сълзи и маточина. Стебло от петлистна детелина, конец от червено кимоно. Капка боровинково вино. И две чаши брашно. Кой не е … Има още

Join 811 other followers

Blog Stats

  • 538 219 hits
май 2020
П В С Ч П С Н
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
free counters