ръце

This tag is associated with 13 posts

Какви ръце…

Какви са твоите ръце? Такива, дето утешават? Такива, дето крадат сърце? Такива, дето своето раздават? Сключват ли се за молитва, когато нещичко копнеят? Или изтръгват, без да питат, туй що отчаяно лелеят? Превързват ли рани след война? Или са тези, дето стрелят? Примирие ли пишат след това? Или нов марш, в атака, пеят? Рисуват ли, … Има още

Опиат

Не искам да знам къде си. Не искам да те имам пак. Във черна дупка ме отнесе, едва изплувах от онзи мрак, който във вените ми вля, и който така зашеметява… Сякаш насън беше онова… Сякаш не можех вече да съм цяла, докато твоите ръце, не се завърнат в мен да вливат, отровите на твоето … Има още

Когато те чакам…

Светът е малък. И когато те няма, нощем ти свети същата луна, която през моя прозорец минава. И сребърната светлина, която по моите пръсти се скита, прелива се по твоето лице, и в косите ти се оплита. Светът е малък. Нашите ръце един и същи въздух галят, и стъпвам по същата земя, която ти без … Има още

Сънувам…

Сънувам… Слънчеви лъчи… Сънувам… Въздишки разпиляни… И мрака как изгубено мълчи. И вселени, в две ръце събрани. Сънувам… Но не е безнадеждно. И утрото вече не ми е враг. И блянове недостижими не подреждам. И вече дишам. Вече зная как. Откакто ти до мен се нарисува, небето с други краски засия. И вече не боли … Има още

Забрави ли Лилит?

Затвори очи. Спомни си. Помниш ли моите очи, когато, изчистена от мисли, изгарях между твоите стени? Помниш ли как нямаше въздух, как нямаше никой, освен нас и сякаш света ни бе откъснал от себе си? И някъде, без глас, пееше мъничка вселена, която рисувахме с ръце. Като в Еден, след сътворение, забравих там онуй сърце, … Има още

Принцове на сумрака

Видях те… Там някъде, в сумрака, където се пресичат много светове, където всички нещо чакат, забравили да вървят напред. Видях те… И остатъци от Слънцето блестяха още в твоите очи, макар отдавна да беше отлъчен от света на утрото и следдъждовните дъги. Видях те… И се разбиха секундите. И образът ти в мене се преля. … Има още

Тъмни багрила

Не ме питай за моите вени. Отдавна кръв там не тече. Аз дишам чрез опиянение. А ме опиват онези ръце, които докосват между другото, които не дават, а отвличат, а после те забравят в някой ъгъл. Но нищо. Аз така обичам – да се разливам по чуждо безвремие, обречено, да се заблудя, че има как съня им … Има още

Как…

Как се забравя онова докосване, което срутва хиляди вселени, а всъщност до безумие е просто, и те рисува безжалостно по мене? Как се намират други ръце, които палят световъртежи, и спират и въздух, и сърце, и ме събират в погледи премрежени? Как да бъда отново аз, когато останах някъде там, потопена в твоя треперещ глас, … Има още

Моето момче

Видях го в очите ти днес, в ръцете, в думи неотронени, в непроменения копнеж, с който по улиците някога ме гонеше. Видях го и не вярвам друго. До теб откривам въздух, свобода. До теб няма усещане излъгано. До теб съм аз, със главно А. Видях го и чуждите думи, няма да могат да ме разубедят. А … Има още

Не те очаквах

Не те очаквах. Но така е по-добре. Плануваното често не си струва. А ти очакваше ли мен? Пророчески не си ли ме сънувал? Не те очаквах. Но сега изгряваш по цялата ми кожа, а аз поемам въздух и едва налучквам ръце къде да сложа. Не те очаквах. Но във теб намерих изгубени понятия за копнеж. … Има още

Join 816 other followers

Blog Stats

  • 502 465 hits
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters