Rois
светлина
Космическа инсомния
Земята се изгуби. Няма я.Отдавна не знам върху какво вървя.Вървя ли? Или някаква измамаме носи междупространствено сега? Изчезнаха и другите планети,но орбитите им и без тованепривликателно отвличаха кометите.Не искам гравитация сега. Няма да питам за светлината,моя отдавнашен антагонист. Неканена рисува по небесата.Не, нея никога не съм я искала. Само първичната супа остана,дава ми шанс пак … Има още
Когато е истинско
Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още
Преди да припадна…
Опитвах се. Три години. Повтарях, докато полудях, че няма, НЯМА да те имам! От безутешност почти умрях. И нарисувах си друг свят. Такъв, с цветя и водопади. Дори понякога се смях. Дори на светлината се предадох. За да се върнеш отново ти! С онази отвратителна магия, с студени, безизразни очи… Как можеш за секунди да … Има още
Слънце
Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Не се спогаждам с светлината, все нещо мрачно ме влече, все нещо да ми къса от душата… И все катран във вените тече. Затуй ми е тъй непонятно, със мойто полунощено сърце, как си създадох, с тъма необятна, това искрящо, слънчево дете. 22.08.2018г. … Има още
Никта и Хелиос
Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още
Затъмнения
Когато видиш в мене мрака, не се спотайвай, докато отмине. Не отминава. Кротко чака и вътре в мен не спира да го има. Когато в тъмнината се прелея, недей уплашен да мълчиш, докато чакаш друго да огрее. Ела и виж ме. И свети. Свети, с всичко, с което можеш. Аз още съм някъде там, под … Има още
Когато те чакам…
Светът е малък. И когато те няма, нощем ти свети същата луна, която през моя прозорец минава. И сребърната светлина, която по моите пръсти се скита, прелива се по твоето лице, и в косите ти се оплита. Светът е малък. Нашите ръце един и същи въздух галят, и стъпвам по същата земя, която ти без … Има още
Анатемично
Не вярвам в пътя и в светлината, не вярвам в смисъла на деня. За себе си. А ти върви нататък, щом търсиш да ти озарят нощта. Аз ще остана, където е тъмно. Жрица не съм за твоя храм, Свещ не съм, ако туй ти е нужно. Клада съм. И друго няма да ти дам, освен … Има още
Ако ме търсиш…
Недей да търсиш от мен още. Недей да ровиш за душа. Не ме рисувай извън нощите. Не вярвай, ако видиш светлина. Това съм, което е под бельото, и няма други частици от мене, когато под някой топя се безропотно. Не, няма как да съм опитомена. И ако стори ти се, че съм пожелала, със тебе да се … Има още
Да ме сглобиш от светлината
Твоя… А ти дали така ме искаш, докато се разпадам на хиляда, и всичко друго губи смисъл? А аз, до теб, изгубена и жадна, се вливам из твоите очи. Коя съм може би забравих. А може би нарочно се изтрих, да можеш пак да ме направиш, да ме сглобиш от светлината, която самичък ми донесе. … Има още
Rois 