Беше странна амалгама. Опиум, дим и мрак, чувство, че света го няма, и твоя отровен живак… Още усещам вкуса на онова странно, горчиво… А моята пресъхнала уста не спираше да се опива… Моят притихнал, черен княз наливаше в чашите катран. Не беше мой. И пиех само аз. Напукания му таван бе моята любима панорама… Рецептата … Има още
Опитвах се. Три години. Повтарях, докато полудях, че няма, НЯМА да те имам! От безутешност почти умрях. И нарисувах си друг свят. Такъв, с цветя и водопади. Дори понякога се смях. Дори на светлината се предадох. За да се върнеш отново ти! С онази отвратителна магия, с студени, безизразни очи… Как можеш за секунди да … Има още
Чие желание си? Не и мое. Аз на карта те проиграх, и бездомен, от себе си те изгоних. Не ми казвай, че някога бил си мой грях. За мене грях не беше ти. Ти беше истинско прераждане, което и свети, и гори, което ме съживява, и разяжда ме. И толкова силно те желах, че за … Има още
Не искам да знам къде си. Не искам да те имам пак. Във черна дупка ме отнесе, едва изплувах от онзи мрак, който във вените ми вля, и който така зашеметява… Сякаш насън беше онова… Сякаш не можех вече да съм цяла, докато твоите ръце, не се завърнат в мен да вливат, отровите на твоето … Има още
Знаел си, когато си избирал. Не тъй изглежда светлината. Около мен лъчи тихо умират. А аз вървя безжалостно нататък към бездни, пожари, падини, където е тъмно, безпощадно, и търся вечно да ме заболи, и сред необратимост да пропадна. Знаеше. Аз не виждам зора. Мен не ме изплитат чувства на надежда и на доброта. Аз владея … Има още
More Out of This World interpretations here.
Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още
Светът е малък. И когато те няма, нощем ти свети същата луна, която през моя прозорец минава. И сребърната светлина, която по моите пръсти се скита, прелива се по твоето лице, и в косите ти се оплита. Светът е малък. Нашите ръце един и същи въздух галят, и стъпвам по същата земя, която ти без … Има още
От мен да откъснеш е лесно, аз не съм от магическа сплав. Плът раздавам безсловесно, с надежда за парче от твоя свят. Но от мене да откъснеш не желаеш, някоя друго е основното блюдо. Плътта сама си късам и мечтая сърцето да беше просто къс месо. 05.11.2017 гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo taken by … Има още
Не вярвам в пътя и в светлината, не вярвам в смисъла на деня. За себе си. А ти върви нататък, щом търсиш да ти озарят нощта. Аз ще остана, където е тъмно. Жрица не съм за твоя храм, Свещ не съм, ако туй ти е нужно. Клада съм. И друго няма да ти дам, освен … Има още