слънце

This tag is associated with 18 posts

Слънце

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Не се спогаждам с светлината, все нещо мрачно ме влече, все нещо да ми къса от душата… И все катран във вените тече. Затуй ми е тъй непонятно, със мойто полунощено сърце, как си създадох, с тъма необятна, това  искрящо, слънчево дете. 22.08.2018г. … Има още

Затъмнения

Когато видиш в мене мрака, не се спотайвай, докато отмине. Не отминава. Кротко чака и вътре в мен не спира да го има. Когато в тъмнината се прелея, недей уплашен да мълчиш, докато чакаш друго да огрее. Ела и виж ме. И свети. Свети, с всичко, с което можеш. Аз още съм някъде там, под … Има още

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още

Само безкрая

Илюзия съм. Твърде необуздана. В ума ти дълго няма да стоя. Невъзможно е да бъда хваната, дори за малко в друго да те заблудя. Съзвездие съм. Някъде в нощта, може би за малко съм ти светила, но няма да различиш на сутринта искрите ми, сред слънцето разлети. Вятър съм, пожар, земетресение, дълбая трайни, дълбоки следи. Но трия … Има още

Сънувам…

Сънувам… Слънчеви лъчи… Сънувам… Въздишки разпиляни… И мрака как изгубено мълчи. И вселени, в две ръце събрани. Сънувам… Но не е безнадеждно. И утрото вече не ми е враг. И блянове недостижими не подреждам. И вече дишам. Вече зная как. Откакто ти до мен се нарисува, небето с други краски засия. И вече не боли … Има още

По вода

До тебе ми е толкоз непонятно кой вятър точно искам да ме вее, да пилее, да върне ли обратно, да ни смрази, или да спре, за да се сгреем. До тебе ми е някак непознато, по кожата не зная как да пиша и се задъхвам до лудост, когато си мисля колко е различно от бездните,  … Има още

Днес есен няма

На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки лъчи в капана ще ме хванат… Как слънце скри във тъмните очи, и как дълбае в мен тази усмивка? А аурата мрачна как … Има още

Принцове на сумрака

Видях те… Там някъде, в сумрака, където се пресичат много светове, където всички нещо чакат, забравили да вървят напред. Видях те… И остатъци от Слънцето блестяха още в твоите очи, макар отдавна да беше отлъчен от света на утрото и следдъждовните дъги. Видях те… И се разбиха секундите. И образът ти в мене се преля. … Има още

Усмивка

Такъв фатално идеален, с усмивка, колкото света, няколко щипчици нахален, но с тонове грееща душа… Рисуваш по мен весели въздишки и дишането в миг се учестява като се смееш. И топят се всички, дето опитват в мен да затъмняват. Да ми се случиш – не е начертано. Но има ли за нас това значение? Беше … Има още

Пижама

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. И да прогонят пустотата дошли са цветни дъждове, ограбили на закуска дъгата, докато хапва палачинки с мед. Нашарили слънцето в лилаво, докато варяло си кафе и още сънено се прозявало. А северните ветрове навярно чудят се защо росата тихо се кикоти, … Има още

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 510 227 hits
ноември 2019
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  
free counters