Rois
спомен
Звънни…
Не спя. Прегръщам телефона, очите ми се реят по тавана, в отчаян опит да прогонят безумието в мен. Не става. Не спя. И тишината на слушалката руши оскъдния ми разум. Между стените ставам малка и спомените се превръщат в спазъм. Не спя. На ум те рисувам по леглото, където някога, в безкрайност, до мен си … Има още
Одраскано от куршум
Не ми говори за след пет години. Не ми говори за белези от одраскано. Не ми припомняй, че няма да те имам. Не си мисли, че прехвърчат куршумите ти безопасно. Не ми говори, че в мен не се целиш, защото криви са ти мишените. Не се опитвай черни рани да избелиш. Hе ми казвай, че … Има още
Как се учиш да нямаш?
За спомени да бъда благодарна… Така ми се иска да го умея, назад да гледам с усмивка и вярна на настоящето да мога да живея. Така ми се иска да си сувенир по лавиците на моята душа, да те помня с умиление и в мир да продължавам живота да редя. Така ми се иска… Но ме изгаря всеки … Има още
Сянка по ъглите
Така копнях да съм светулка, едничка, малка светлина, дори във мрак и нощ забулена, да съм ти пуснала искра. Така копнях да съм частица, от безкрайното сърце, с което знам, че можеш да обичаш. Можеш. Но явно не и мен. Какво бях – сянка по ъглите, пълнеж за часовете скучни, усещане, което отлита, щом тръгна и забравиш, … Има още
Не ме рисувай
Не ме рисувай по ъглите на тъгата, там, където ще съм повод за сълзи по недовършен отпечатък и по недопогледнати очи. Не ме рисувай по върховете на яда, там, където ще съм повод за ненавист, задето дадох обич, без ядро от светлина, която не допуска на искрите й да се опариш. Не ме рисувай върху твоя небосвод, … Има още
Христин и вятърните звънчета
Предупреждение – в разказа на места се среща по-груба реч, както и сексуално съдържание, което на много хора би се сторило обезпокоително, моля, четете на ваша отговорност. – Моля?! – женският глас, идващ от кабинета на директора, отекна в училищния коридор, който досега тънеше в тишина. – Не само, че няма да накажете детето ми за … Има още
