стих

This tag is associated with 164 posts

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още

Когато те чакам…

Светът е малък. И когато те няма, нощем ти свети същата луна, която през моя прозорец минава. И сребърната светлина, която по моите пръсти се скита, прелива се по твоето лице, и в косите ти се оплита. Светът е малък. Нашите ръце един и същи въздух галят, и стъпвам по същата земя, която ти без … Има още

Фиба

Кой ще ми прости, че го обичам? Че значи твърде много той за мен? Рано сутрин. Тихо се обличам, за да спи той необезпокоен. Шест часа. След малко слънце ще изгрее. Сама прекосявам целия град. Да го моля, дори и не смея, да ми каже: „Красива си“ за последен път. Той заспа. Гледам косите му … Има още

Парчета

От мен да откъснеш е лесно, аз не съм от магическа сплав. Плът раздавам безсловесно, с надежда за парче от твоя свят. Но от мене да откъснеш не желаеш, някоя друго е основното блюдо. Плътта сама си късам и мечтая сърцето да беше просто къс месо. 05.11.2017 гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo taken by … Има още

Оранжевия месец

Капки по перваза. Сутрешна мъгла. Минзухари в ваза. Падащи листа. Боровинки, круши, каничка със чай и комин със пушек. Шал, с протъркан край. Чадър зад вратата. Тиква издълбана. Парк, със цвят на злато, Завивка на дивана. И тъй, неусетно, става светът магия. С оранжева кокетност Октомври ме обвива. 01.10.2017г. гр. Сопот автор: Събина Брайчева picture … Има още

Циганско лято

Дотлява слънчева позлата, и във оранжеви отблясъци, се къпе заминаващото лято, по бавно опустяващите пясъци на топлото, шумно море, което щъркели изпраща към дом оставен, който ги зове. А песен щурчова, изящна, заглъхва бавно из полето, чиято изумрудена трева, в меланхолично жълто вехне и чака падащи листа. И с вкус на грозде, ябълки и круши … Има още

Същата

Какво като е умалена от прераждане, какво като е бледа сянка моята душа? Какво като стотици пъти насила е изваждана и после съм я мачкала, преди пак да я прибера? Какво като изтъркала съм хоризонтите, пътеките били се заличили, и после пак била съм ги изровяла, и пак безпътна из тях съм продължила? Какво като … Има още

Как ухае нощта

Нима питаш за тъмните краски и защо все по тях аз копнея? Не сънуваш ли с миризма на опасност? Не знаеш ли как влече те след нея? Знаеш ли как ухае нощта? На някакъв сладникъв алкохол, на изпарения след дъжда, на парфюм, върху кожа гола, на цигара, в асфалта изгасена, на щурците във тревата, на … Има още

Катрана в мен

Не вярвай на цветните картини, които в очите ми рисуваш. Не вярвай, че угасва миналото, зора, за да просъсществува. Не вярвай, че ме пренареждаш и изглаждаш онези черти, в които Дявола в мен се оглежда. Не вярвай, че факел си ми ти. Може да изглежда, че до теб съм, или че смисрено днес мълча, но … Има още

Пристрастена

Пропи се някъде из вените и нищо не можа да те изчисти. И клетвите, че съм извела онези опасно копнежни мисли по тебе, са най-черната лъжа, която на себе си втълпявам. Абстинентно тъна в тишина и нищо, нищо не забравям… Ти си онзи амфетамин, който уби последната клетка, и разума след тебе си замина. Сърцето слага … Има още

Join 818 other followers

Blog Stats

  • 421,668 hits
февруари 2018
П В С Ч П С Н
« Ян    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728  
free counters
Advertisements