стих

This tag is associated with 179 posts

Наградата

Колко вселени завладя? Не за да ги притежаваш, а за да препуснеш из тях, без някога да съжаляваш, че устрема ти те е  спънал? Изправи ли се след това? Или за векове потъна? По-силен ли те изкова, туй, дето уж не ни убива? Или лекуваш още гордост, забравил нагоре да пробиваш? Да губиш не е … Има още

Когато е истинско

Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още

За островръхи шапки

Нокът на сова, перо от врана, конска подкова, роса, събрана преди първи петли. И мустак от котка, черна, с сини очи. Треска от лодка на самотен рибар, плакал за любима. И вряла отвара, от сълзи и маточина. Стебло от петлистна детелина, конец от червено кимоно. Капка боровинково вино. И две чаши брашно. Кой не е … Има още

Преди да припадна…

Опитвах се. Три години. Повтарях, докато полудях, че няма, НЯМА да те имам! От безутешност почти умрях. И нарисувах си друг свят. Такъв, с цветя и водопади. Дори понякога се смях. Дори на светлината се предадох. За да се върнеш отново ти! С онази отвратителна магия, с студени, безизразни очи… Как можеш за секунди да … Има още

Слънце

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Не се спогаждам с светлината, все нещо мрачно ме влече, все нещо да ми къса от душата… И все катран във вените тече. Затуй ми е тъй непонятно, със мойто полунощено сърце, как си създадох, с тъма необятна, това  искрящо, слънчево дете. 22.08.2018г. … Има още

Епопея на тъмната бездна

Изгрява черното знамение на онзи забравен небосвод, нарисуван за теб и мене. Не беше ли във друг живот това, което ни привлича към малката ни тъмна бездна? Дори не знам дали сме се обичали, но в нея все тъй исках да изчезна… Когато хоризонта те открадна, намерих си други небеса, научих се без безпощадност да … Има още

Пустиня

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Към дома. Натам ли да вървим? След толкова години на умора, зове ли ни коминовия дим? Зове ли ни моравата на двора? Нима ти трябва онзи уют, отдавна превърнат в ежедневие? Тъй посивял е всеки кът, изгубен в скука и лицемерие. Пресъхна на … Има още

Грях или жал

Чие желание си? Не и мое. Аз на карта те проиграх, и бездомен, от себе си те изгоних. Не ми казвай, че някога бил си мой грях. За мене грях не беше ти. Ти беше истинско прераждане, което и свети, и гори, което ме съживява, и разяжда ме. И толкова силно те желах, че за … Има още

Как ти е без мен?

Сиво ли ти е? На мислите. Избягаха ти цветовете. Дори очите ти, безизразно пречистени, в сребърни отенъци, безжизнено светят. Бледо ли ти е? На чувствата. Равнодушно, самотно събуден, пиеш кафе с подсладители изкуствени, в книжно мълчание прокуден. Гузно ли ти е? За мене. Аха, не помниш какво било вина. Но аз съм цветна и ярка. … Има още

Мечти на закуска

Двама малки малчугана, рано сутрин размишляват как ли влака те да хванат, друг град, за да посещават. Ще ли им дадат билети, ако с тях не дойде мама, че тя все е тъй заета. Време за почивка няма. В нечий куфар ще се скрият, и ще се стаят в купето, щом кондукторите минат. А пък … Има още

Join 816 other followers

Blog Stats

  • 470 229 hits
декември 2018
П В С Ч П С Н
« ное.    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  
free counters
Реклами