стих

This tag is associated with 192 posts

Баба Марта

Ей я, Баба Марта, тича и кожуха си съблича, че е румена, засмяна, без бастун, и със премяна от кокичета, цветчета, а пък вместо две звънчета, лястовичките ни пеят, че ще срещнем скоро нея. Пижо, Пенда тя ни носи и с нозете, смела, боса, ще танцува по поляни, Пролет с нея да се хване, и … Има още

Минорно настроение

Не чакат вече те дъжда, не шепнат за листата на цветята, не си разказват за нощта и топлия, августовски вятър. Не търсят миризма на пролет, ни вкус на горски плодове. Заклещени, те тихо спорят, ще дойде ли да ги призове някоя сила езотерична. Дали ще начертае път към нови светове, магични? Но божествата в унес … Има още

Пълнолунна любов

Заминал бе. Луната вълча, оглася януарските земи. Вие, с копнеж да си го върне. Ледена самота трепти. През февруари още тихо го оплаква, завивки заснежени тя тъче, нарича ги, че ще загърнат някога лъчистите му, мъжки рамене. Март идва. И събужда топлината на Слънцето възлюбено сърцето. И като червей се промъква от земята, и търси … Има още

Пет опашки

Десет дългички ушички, пет опашки пухкавели, пет нослета, душат всички, морков търсят да намерят. Няма вдясно, няма вляво, ни под старата саксия. Чичо Охльо наминава, дочул детска гюрултия: – Дългоушко, Пухкалана, Сивчо, Зъбчо, Опашатко, не плачете, иде мама, и ви носи зеле сладко. 19.09.2019г. гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo taken by Pinterest

Усмивката в гласа ти

Как да открадна усмивката в гласа ти? Тогава, когато знаем, че не става, че опитите да подишам от дъха ти отново, нещо не ги разрешава? Когато за другият път обещаваме, без да знаем колко години ще минат, преди отново да си даваме. Или по-скоро грабейки да взимаме. Как да открадна онази ти мисъл, че въпреки … Има още

Хайку 2

Димът от твоята цигара – опиум за душата ми. Триумфът на Дявола… 10.07.2019г. гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo taken by Pinterest

Амалгама

Беше странна амалгама. Опиум, дим и мрак, чувство, че света го няма, и твоя отровен живак… Още усещам вкуса на онова странно, горчиво… А моята пресъхнала уста не спираше да се опива… Моят притихнал, черен княз наливаше в чашите катран. Не беше мой. И пиех само аз. Напукания му таван бе моята любима панорама… Рецептата … Има още

Какви ръце…

Какви са твоите ръце? Такива, дето утешават? Такива, дето крадат сърце? Такива, дето своето раздават? Сключват ли се за молитва, когато нещичко копнеят? Или изтръгват, без да питат, туй що отчаяно лелеят? Превързват ли рани след война? Или са тези, дето стрелят? Примирие ли пишат след това? Или нов марш, в атака, пеят? Рисуват ли, … Има още

Кралски валс

Танцувам валс, из бални зали, където всички се прекланят на тези, дето са събрали сърцата си, дом общ да бранят. Танцувам и ме аплодират. Оказах се вярната принцеса, сред всички, дето принца е намирал. Танцувам… Но не знам къде съм. За валса кралски оглушах. Танцувам вече наизуст. И чудя се да помня ли, че бях … Има още

Концерт през март

Тя сяда, ефирна и резедава, разлиства нотните листа и чудното пиано оживява, отръсквайки от себе си праха, трупан през дълги, снежни дни, когато свири само вятъра. Днес тя обаче го плени и стари мелодии не чака. Клавишите става цветове, Всяка мелодия – ухание. Концерт през март, за две ръце. Пролет свири в утринно сияние. 31.03.2019г. … Има още

Join 810 other followers

Blog Stats

  • 529 767 hits
април 2020
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930  
free counters