На Дявола съм аз любимата, или на някой още по-черен сумрак, изгасена и пепелна, все неимана, мълчала и отричала, унищожена до крак. От дявола съм аз поискана, из някои долни земи, и като вечност върху мъжете разплискала страст, която прояжда, не гори. Не се давам невеста на светлото. Не знаеш ли, че светят ми зениците … Има още
Едно… До тебе на дивана. Пушим цигари, а аз, пребледняла, се удавям в тембъра на твоя глас. Две… И въздуха не стига, просмуква се през старата врата, гърди напразно в вдишване повдигам, предадена от мойте сетива. Три… Не, не се усмихвай, разсъдъка си губя от това, и се превръщам в копнежно искане… И чакам да … Има още