Rois
сумрак
Сумракът и Пролетта
Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още
Затъмнения
Когато видиш в мене мрака, не се спотайвай, докато отмине. Не отминава. Кротко чака и вътре в мен не спира да го има. Когато в тъмнината се прелея, недей уплашен да мълчиш, докато чакаш друго да огрее. Ела и виж ме. И свети. Свети, с всичко, с което можеш. Аз още съм някъде там, под … Има още
На ръба на прелома
Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още
Светулка
Свети ми. Тихо и потайно. Свети. Ей тъй, само на мене. Омръзва мрачната безкрайност, омръзва да царуваш в непрогледие. Свети ми. Със онез лъчи, които друг няма да види. Пиши по моите очи. Искри ми, преди да си идеш. Бъди блестящ и много светъл. Да, аз попила съм нощта и много слънца превърнах в пепел. … Има още
Принцове на сумрака
Видях те… Там някъде, в сумрака, където се пресичат много светове, където всички нещо чакат, забравили да вървят напред. Видях те… И остатъци от Слънцето блестяха още в твоите очи, макар отдавна да беше отлъчен от света на утрото и следдъждовните дъги. Видях те… И се разбиха секундите. И образът ти в мене се преля. … Има още
На светло се губя
На Дявола съм аз любимата, или на някой още по-черен сумрак, изгасена и пепелна, все неимана, мълчала и отричала, унищожена до крак. От дявола съм аз поискана, из някои долни земи, и като вечност върху мъжете разплискала страст, която прояжда, не гори. Не се давам невеста на светлото. Не знаеш ли, че светят ми зениците … Има още
Нов небосвод
Очите ми не губят пламък. Понякога се лутат във сумрак, дълбаейки за дом, във някой камък. Но после се отварят пак. Очите ми затворници не стават за дълго, на нечие сърце, което затъмнения раздава. Отварят се и пак искрят напред. Очите ми рисуват си звезди. И ако някога по теб са угаснели, не се обръщай, ще те … Има още
Без сумрачния ти пламък
Друга тръпка дали си намери, която да будиш през нощта и с глас небрежно начумерен, да каниш да подпалите света? Дали като мене тя те вижда? Дали те рисува по звезди? Дали безкраят в вените й приижда, когато гледа в твоите очи? И на нея ли даваш наполовина, или в сърцето й бушува онова, с което … Има още
Лунния принц и нептуновата принцеса: Проклятието на Сумрачното кралство, част трета
Продължение от част втора Речено – сторено. Принц Нитрам отлетял първо за планетата Меркурий, където живеели вестоносците на вселената и със скоростта на светлината разнасяли съобщения между народите на различните галактики. Владетеля на планетата чул тъжната история на Нит и му изпратил един от своите поданици – бързоходеца Рукрем, който щял да отговаря за писмата, … Има още
Лунния принц и нептуновата принцеса: Проклятието на Сумрачното кралство, част втора
Продължение на част първа Нит и Ав били първи братовчеди, майките им, двете сестри Авалс и Анисаб много се обичали, принца и принцесата също много се обичали, много им харесвало да си играят двамата и искали да прекарват, колкото се може повече време заедно. Това обаче било невъзможно, защото Ав огрявала Сумрачното кралство през деня … Има още
