Събина Брайчева

This tag is associated with 214 posts

Концерт през март

Тя сяда, ефирна и резедава, разлиства нотните листа и чудното пиано оживява, отръсквайки от себе си праха, трупан през дълги, снежни дни, когато свири само вятъра. Днес тя обаче го плени и стари мелодии не чака. Клавишите става цветове, Всяка мелодия – ухание. Концерт през март, за две ръце. Пролет свири в утринно сияние. 31.03.2019г. … Има още

Сумракът и Пролетта

Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още

Азбучна закуска

Агнето Асен бърка си айран. Бикът Борислав бишкоти пече. А вълкът Васил ръфа вафла сам. Гъсеничката Гери грах гризе. Делфинът Дани реже си домат. Емо еленът еклер си купува. Жабата Жана маже желе и мармалад. Заекът Зарко зеле скришом нагъва. Игуаната Ина облизва извара. Славейчето Кай закусва с пай. Котката Калина на краставици кара. Лора … Има още

Патето Преслав

Патето Преслав вчера се излюпи, днес на мама Сиси вече то се цупи, трудно се ядяли твърди семенца, червейче да клъвне искало сега. Мама Сиси жално вдига рамене: – Зима е навън и ще се яде, само туй, което имаме в запас. А Преслав си каза: – Голям станах аз и сега от тук набързо … Има още

Наградата

Колко вселени завладя? Не за да ги притежаваш, а за да препуснеш из тях, без някога да съжаляваш, че устрема ти те е  спънал? Изправи ли се след това? Или за векове потъна? По-силен ли те изкова, туй, дето уж не ни убива? Или лекуваш още гордост, забравил нагоре да пробиваш? Да губиш не е … Има още

Когато е истинско

Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още

За островръхи шапки

Нокът на сова, перо от врана, конска подкова, роса, събрана преди първи петли. И мустак от котка, черна, с сини очи. Треска от лодка на самотен рибар, плакал за любима. И вряла отвара, от сълзи и маточина. Стебло от петлистна детелина, конец от червено кимоно. Капка боровинково вино. И две чаши брашно. Кой не е … Има още

Преди да припадна…

Опитвах се. Три години. Повтарях, докато полудях, че няма, НЯМА да те имам! От безутешност почти умрях. И нарисувах си друг свят. Такъв, с цветя и водопади. Дори понякога се смях. Дори на светлината се предадох. За да се върнеш отново ти! С онази отвратителна магия, с студени, безизразни очи… Как можеш за секунди да … Има още

Пясъчна принцеса

– Ани, стига си се ровила в пясъка, време е да се прибираме. – майката на Ани събираше играчките на момиченцето, разпилени из целия плаж. – Още малко, мамо, да довърша пясъчния замък на принцесата. – Ани, прибрах всички принцеси в раничката ти, утре ще се върнем, да й довършим замъка. – майката вече губеше … Има още

Слънце

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Не се спогаждам с светлината, все нещо мрачно ме влече, все нещо да ми къса от душата… И все катран във вените тече. Затуй ми е тъй непонятно, със мойто полунощено сърце, как си създадох, с тъма необятна, това  искрящо, слънчево дете. 22.08.2018г. … Има още

Join 812 other followers

Blog Stats

  • 484 182 hits
април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
free counters