сън

This tag is associated with 17 posts

More Silence interpretations here.

Когато те чакам…

Светът е малък. И когато те няма, нощем ти свети същата луна, която през моя прозорец минава. И сребърната светлина, която по моите пръсти се скита, прелива се по твоето лице, и в косите ти се оплита. Светът е малък. Нашите ръце един и същи въздух галят, и стъпвам по същата земя, която ти без … Има още

Фиба

Кой ще ми прости, че го обичам? Че значи твърде много той за мен? Рано сутрин. Тихо се обличам, за да спи той необезпокоен. Шест часа. След малко слънце ще изгрее. Сама прекосявам целия град. Да го моля, дори и не смея, да ми каже: „Красива си“ за последен път. Той заспа. Гледам косите му … Има още

Ти

Удавих се безкрайно много пъти, в води, които не бяха мои, без милост наводняваха съня ми, и ме помитаха безжалостни герои. И мислих, че съм родена за стихия, че някой ден, на някой бряг, незапомнена ще се отмия, без даже да оставя знак. И още помня как не вярвах, че твоите усмивки са лъчи, че … Има още

Там съм, ти къде си?

Там съм, измежду всичкото останало. Една от многото звезди в нощта ти. Там съм. Чакам да спре да те няма и все се опитвам да вляза в съня ти. Там съм. Дорисувам лилавото в залеза, а ти все се прехласваш по червеното. Нетипично за мен, от други чувства опазена, а ти… Все ти се губи … Има още

Да остана ли влюбена в теб завинаги?

Към мен ли вървиш? Затова ли лампите проблясват като пред токов удар? Това аларма за опасност ли е? А значи ли, че в края ще ме смениш със друга? А аз дали преди теб други съм искала – има ли значение сега? В едно събрано е, каквото по други съм разплискала. Ти би ли дишал … Има още

Мое безсъние

Здравей, мое, безжалостно безсъние. Не, не гадая за твойте имена, нито те оправдавам с пълнолуние. Аз знам добре в мен кой те изкова. О не, за миг не се оплаквам, обичам безкрайно онези звезди, които ме карат да те очаквам и се разтапят по мене в сълзи. И попивам всеки спомен, който, без ред, ми отнема съня, … Има още

След мен

Спри. Недей. Не чуваш ли, че шепна? След мене недей да вървиш. Потънал си в омая вълшебна, наяве, в сън обагрен, спиш. Недей. Зад ъгъла върни се, изчакай крачките ми да заглъхнат, от виното отпий и отдъхни си. Обратно бързай, преди да поискаш пак да тръгнеш. Ще тръгнеш, молила съм много. Шумът по пода, от … Има още

Сянка по ъглите

Така копнях да съм светулка, едничка, малка светлина, дори във мрак и нощ забулена, да съм ти пуснала искра. Така копнях да съм частица, от безкрайното сърце, с което знам, че можеш да обичаш. Можеш. Но явно не и мен. Какво бях – сянка по ъглите, пълнеж за часовете скучни, усещане, което отлита, щом тръгна и забравиш, … Има още

Не те очаквах

Не те очаквах. Но така е по-добре. Плануваното често не си струва. А ти очакваше ли мен? Пророчески не си ли ме сънувал? Не те очаквах. Но сега изгряваш по цялата ми кожа, а аз поемам въздух и едва налучквам ръце къде да сложа. Не те очаквах. Но във теб намерих изгубени понятия за копнеж. … Има още

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 503 276 hits
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters