сърце

This tag is associated with 24 posts

Пълнолунна любов

Заминал бе. Луната вълча, оглася януарските земи. Вие, с копнеж да си го върне. Ледена самота трепти. През февруари още тихо го оплаква, завивки заснежени тя тъче, нарича ги, че ще загърнат някога лъчистите му, мъжки рамене. Март идва. И събужда топлината на Слънцето възлюбено сърцето. И като червей се промъква от земята, и търси … Има още

Усмивката в гласа ти

Как да открадна усмивката в гласа ти? Тогава, когато знаем, че не става, че опитите да подишам от дъха ти отново, нещо не ги разрешава? Когато за другият път обещаваме, без да знаем колко години ще минат, преди отново да си даваме. Или по-скоро грабейки да взимаме. Как да открадна онази ти мисъл, че въпреки … Има още

Какви ръце…

Какви са твоите ръце? Такива, дето утешават? Такива, дето крадат сърце? Такива, дето своето раздават? Сключват ли се за молитва, когато нещичко копнеят? Или изтръгват, без да питат, туй що отчаяно лелеят? Превързват ли рани след война? Или са тези, дето стрелят? Примирие ли пишат след това? Или нов марш, в атака, пеят? Рисуват ли, … Има още

Слънце

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Не се спогаждам с светлината, все нещо мрачно ме влече, все нещо да ми къса от душата… И все катран във вените тече. Затуй ми е тъй непонятно, със мойто полунощено сърце, как си създадох, с тъма необятна, това  искрящо, слънчево дете. 22.08.2018г. … Има още

Епопея на тъмната бездна

Изгрява черното знамение на онзи забравен небосвод, нарисуван за теб и мене. Не беше ли във друг живот това, което ни привлича към малката ни тъмна бездна? Дори не знам дали сме се обичали, но в нея все тъй исках да изчезна… Когато хоризонта те открадна, намерих си други небеса, научих се без безпощадност да … Има още

Опиат

Не искам да знам къде си. Не искам да те имам пак. Във черна дупка ме отнесе, едва изплувах от онзи мрак, който във вените ми вля, и който така зашеметява… Сякаш насън беше онова… Сякаш не можех вече да съм цяла, докато твоите ръце, не се завърнат в мен да вливат, отровите на твоето … Има още

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още

Парчета

От мен да откъснеш е лесно, аз не съм от магическа сплав. Плът раздавам безсловесно, с надежда за парче от твоя свят. Но от мене да откъснеш не желаеш, някоя друго е основното блюдо. Плътта сама си късам и мечтая сърцето да беше просто къс месо. 05.11.2017 гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo taken by … Има още

Пристрастена

Пропи се някъде из вените и нищо не можа да те изчисти. И клетвите, че съм извела онези опасно копнежни мисли по тебе, са най-черната лъжа, която на себе си втълпявам. Абстинентно тъна в тишина и нищо, нищо не забравям… Ти си онзи амфетамин, който уби последната клетка, и разума след тебе си замина. Сърцето слага … Има още

Забрави ли Лилит?

Затвори очи. Спомни си. Помниш ли моите очи, когато, изчистена от мисли, изгарях между твоите стени? Помниш ли как нямаше въздух, как нямаше никой, освен нас и сякаш света ни бе откъснал от себе си? И някъде, без глас, пееше мъничка вселена, която рисувахме с ръце. Като в Еден, след сътворение, забравих там онуй сърце, … Има още

Join 811 other followers

Blog Stats

  • 546 777 hits
юли 2020
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
free counters