сърце

This tag is associated with 23 posts

Усмивката в гласа ти

Как да открадна усмивката в гласа ти? Тогава, когато знаем, че не става, че опитите да подишам от дъха ти отново, нещо не ги разрешава? Когато за другият път обещаваме, без да знаем колко години ще минат, преди отново да си даваме. Или по-скоро грабейки да взимаме. Как да открадна онази ти мисъл, че въпреки … Има още

Какви ръце…

Какви са твоите ръце? Такива, дето утешават? Такива, дето крадат сърце? Такива, дето своето раздават? Сключват ли се за молитва, когато нещичко копнеят? Или изтръгват, без да питат, туй що отчаяно лелеят? Превързват ли рани след война? Или са тези, дето стрелят? Примирие ли пишат след това? Или нов марш, в атака, пеят? Рисуват ли, … Има още

Слънце

Този стих е мое участие в Ренга игрите, които си организираме във форум Алтернативата. Не се спогаждам с светлината, все нещо мрачно ме влече, все нещо да ми къса от душата… И все катран във вените тече. Затуй ми е тъй непонятно, със мойто полунощено сърце, как си създадох, с тъма необятна, това  искрящо, слънчево дете. 22.08.2018г. … Има още

Епопея на тъмната бездна

Изгрява черното знамение на онзи забравен небосвод, нарисуван за теб и мене. Не беше ли във друг живот това, което ни привлича към малката ни тъмна бездна? Дори не знам дали сме се обичали, но в нея все тъй исках да изчезна… Когато хоризонта те открадна, намерих си други небеса, научих се без безпощадност да … Има още

Опиат

Не искам да знам къде си. Не искам да те имам пак. Във черна дупка ме отнесе, едва изплувах от онзи мрак, който във вените ми вля, и който така зашеметява… Сякаш насън беше онова… Сякаш не можех вече да съм цяла, докато твоите ръце, не се завърнат в мен да вливат, отровите на твоето … Има още

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах, оставях белези, следи, и мрака от сърцето си раздавах, затваряйки безсъвестно очи. Бях онази сумрачна принцеса, която не живее в дом, а с корабокрушения отнесени, опива се от техния погром. Бях… И ако днес гледам зората, не е защото сме се поримили, все още в сянка е душата, но зная, че … Има още

Парчета

От мен да откъснеш е лесно, аз не съм от магическа сплав. Плът раздавам безсловесно, с надежда за парче от твоя свят. Но от мене да откъснеш не желаеш, някоя друго е основното блюдо. Плътта сама си късам и мечтая сърцето да беше просто къс месо. 05.11.2017 гр. Сопот автор: Събина Брайчева photo taken by … Има още

Пристрастена

Пропи се някъде из вените и нищо не можа да те изчисти. И клетвите, че съм извела онези опасно копнежни мисли по тебе, са най-черната лъжа, която на себе си втълпявам. Абстинентно тъна в тишина и нищо, нищо не забравям… Ти си онзи амфетамин, който уби последната клетка, и разума след тебе си замина. Сърцето слага … Има още

Забрави ли Лилит?

Затвори очи. Спомни си. Помниш ли моите очи, когато, изчистена от мисли, изгарях между твоите стени? Помниш ли как нямаше въздух, как нямаше никой, освен нас и сякаш света ни бе откъснал от себе си? И някъде, без глас, пееше мъничка вселена, която рисувахме с ръце. Като в Еден, след сътворение, забравих там онуй сърце, … Има още

Как…

Как се забравя онова докосване, което срутва хиляди вселени, а всъщност до безумие е просто, и те рисува безжалостно по мене? Как се намират други ръце, които палят световъртежи, и спират и въздух, и сърце, и ме събират в погледи премрежени? Как да бъда отново аз, когато останах някъде там, потопена в твоя треперещ глас, … Има още

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 511 482 hits
ноември 2019
П В С Ч П С Н
« сеп.    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  
free counters