Насила не пиша за пролетта. Дете не съм й и не ме заразява мирисът на прясната трева с конпеж по цъфтящата дъбрава. Да я приветствам не умея. Тя с Лазар става, а пък аз… С врабчета и калинки как да пея, щом Хадес дреме в моя глас? Не възхвалявам дъги и лалета, но въпреки сумрачната … Има още
След последния дъжд, те са навсякъде. 🙂 After the last rain, they are everywhere. 🙂
Дотлява слънчева позлата, и във оранжеви отблясъци, се къпе заминаващото лято, по бавно опустяващите пясъци на топлото, шумно море, което щъркели изпраща към дом оставен, който ги зове. А песен щурчова, изящна, заглъхва бавно из полето, чиято изумрудена трева, в меланхолично жълто вехне и чака падащи листа. И с вкус на грозде, ябълки и круши … Има още
Нима питаш за тъмните краски и защо все по тях аз копнея? Не сънуваш ли с миризма на опасност? Не знаеш ли как влече те след нея? Знаеш ли как ухае нощта? На някакъв сладникъв алкохол, на изпарения след дъжда, на парфюм, върху кожа гола, на цигара, в асфалта изгасена, на щурците във тревата, на … Има още
Предупреждавам, че произведението е с еротичен привкус. Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но … Има още