усмивка

This tag is associated with 8 posts

Усмивката в гласа ти

Как да открадна усмивката в гласа ти? Тогава, когато знаем, че не става, че опитите да подишам от дъха ти отново, нещо не ги разрешава? Когато за другият път обещаваме, без да знаем колко години ще минат, преди отново да си даваме. Или по-скоро грабейки да взимаме. Как да открадна онази ти мисъл, че въпреки … Има още

Когато е истинско

Пишеш с черно името, което някога в дъга си нарисувал. И се чудиш дали цветното може въобще да съществува в очи, пълни с тъмнина. А дали си заслужава да ги чакаш пак да заблестят? Или сам ще продължаваш? Колко пъти мислил си така? Колко пъти те разяде моята любов към яростта? Колко пъти втори шанс … Има още

Днес есен няма

На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки лъчи в капана ще ме хванат… Как слънце скри във тъмните очи, и как дълбае в мен тази усмивка? А аурата мрачна как … Има още

Принцове на сумрака

Видях те… Там някъде, в сумрака, където се пресичат много светове, където всички нещо чакат, забравили да вървят напред. Видях те… И остатъци от Слънцето блестяха още в твоите очи, макар отдавна да беше отлъчен от света на утрото и следдъждовните дъги. Видях те… И се разбиха секундите. И образът ти в мене се преля. … Има още

Усмивка

Такъв фатално идеален, с усмивка, колкото света, няколко щипчици нахален, но с тонове грееща душа… Рисуваш по мен весели въздишки и дишането в миг се учестява като се смееш. И топят се всички, дето опитват в мен да затъмняват. Да ми се случиш – не е начертано. Но има ли за нас това значение? Беше … Има още

Как се учиш да нямаш?

За спомени да бъда благодарна… Така ми се иска да го умея, назад да гледам с усмивка и вярна на настоящето да мога да живея. Така ми се иска да си сувенир по лавиците на моята душа, да те помня с умиление и в мир да продължавам живота да редя. Така ми се иска… Но ме изгаря всеки … Има още

Да спре да прескача…

Да, знам, животът продължавал, и щяла да дойде някога зора, и някой, който ме заслужавал, щял да освети за мен деня. Да, знам. Ала така не го разбирам… Не се научих да се влюбвам във лъчи. Все тръпка в мрака си намирам и нямам за светлото очи. Да, знам. Но не това търся, не искам … Има още

200

Не, 200 не са дните от предизборното обещание на някого за скоропостижно подобрение на икономическото състояние на България. Не, 200 не е и сгрешен брой на спартанците от касова, холивудска продукция. 200 е броя на  дните, от които моя малък лунен елф Симон Мартин се подвизава из белия свят. И въпреки, че си мислех, че … Има още

Join 816 other followers

Blog Stats

  • 502 465 hits
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юли    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters