Rois
ерато
Космическа инсомния
Земята се изгуби. Няма я.Отдавна не знам върху какво вървя.Вървя ли? Или някаква измамаме носи междупространствено сега? Изчезнаха и другите планети,но орбитите им и без тованепривликателно отвличаха кометите.Не искам гравитация сега. Няма да питам за светлината,моя отдавнашен антагонист. Неканена рисува по небесата.Не, нея никога не съм я искала. Само първичната супа остана,дава ми шанс пак … Има още
Дали защото си още дете?
Не знам кое е точно в теб това, което ме привлича. Сърцето ми все още е от лед, но май мога да те обичам. Ти си някак си по-особен. Знаеш за какво се бориш. На безумни глупости си способен и обичаш ужасно да спориш. Не знам дали безотговорността към половината ти деяния ме кара за … Има още
Атлантическо безвремие
Донесла съм дъжд на Канарските острови? Донесох го, защото исках, донесох го с всичките си безпокойства, треперейки, чакащи да ги разплискам. Разплисках ги. Върху очите ти холандски, върху кожата, наркотично порочна, върху мислите ти, типично амстердамски, в които вписах се съвсем нарочно. И в атлантическо безвремие прераждам се с тебе безброй пъти. Уж все последното … Има още
Апокалипсиси
Когато те срещнах, нямаше слънца и ние запалихме си мълнии кълбовидни, и всяка една от тях до пепел изгоря. Дали с огнище и жарава нямаше още да се имаме? И срещнах те в пресъхнали земи, където изляхме бурни океани, и всеки от тях в пустиня се изпари. С планински ручей нямаше ли все още свои … Има още
Навярно ще си спомниш
Аз навярно ще съм от тези, онези твойте кратички истории за жени окичени с копнежи, и уж все още с друг тон за теб говорещи. Навярно бях с мъжко име в телефона ти и ме заведе на онези места, мълчаливо тълпата прогонили. И толкова да ме обичаше във пустошта! И толкова там да ти бях … Има още
Докосвам те
Докосвам те. Със дъх. Насън. Със мисъл. С болка. С притеснение. Докосвам те с телефонен звън, с интернет, спрял в дъждовно време. Докосвам те. С глас. С интонация. С въпрос, със тон, със смях кънтящ. С думи, въздишащо разплакани, казано премълчани, между нас.Докосвам те. С поглед. С жест. С накриво завила се къдрица. С молба, … Има още
Бях твоя…
Бях твоя. С цялото си аз. Частичка от мене не остана непрелята. Окичена във слънчевия ти атлаз, бях се разляла накъде из душата ти и слагах знаци, самодивени, из твойте вуду светове, гадаейки чия магия сърцето на художника си първи ще предаде. И бях ти се предала. До безсъзнание. В очите ти виждах пеперуди от … Има още
Шишарки, звънчета…
Пръчка канела. Панделка с брокат. Двама под имела. Боров аромат. Баница със късмети. Фалшиви бради. Ледени пируети. Портокалови кори. Морковен нос. Еленски рога. Баклава захаросана, Джинджифилов хляб. Шапки с бели помпони. Китайски гирлянди. Карамелени бонбони. Писма до Лапландия Реклами с джуджета. Сарми, ошав, пита. Шишарки, звънчета. Меденки. Свещ. Тропот на копита. Декември. Зима Семейство. Рода. … Има още
Коледно-караконджулово
Земята изстина. И светлите дни са по-заменими от ярки мъгли. Земята изстина и няма цветя. Мирише на зима. Сутрин – на слана. Гората изстина и всички дървета голи клони сплитат с снега от небето. Водата изстина и скри се дълбоко под лед-пелерина. Замръзна потокът. Потриват ръце призраци, таласъми. Земята изгуби онези такъми, с които ги … Има още
През ноември
През ноември ще те забравя. Това е новият ми срок, който на душата си давам – да свали пиедестала ти на Бог. До ноември ще те изтрия и всички спомени ненужни, свързани с теб, ще убия. Всичко твое ще ми е чуждо. През ноември няма да копнея да те срещна отново някой ден. … Има още
Rois 