Latest Post

Не е ли зора?

Не е ли зора?

Така обичам да се рисувам – с тъмни краски, с ръждиво перо, срещу душата своя негодувам и прокламирам неспособност на добро. Така обичам да те описвам – мрачния, потайствен граф, с ръжен в сърцето себе си вписващ, обричащ на неспасяем грях. И може всъщност и да сме такива – деца на здрача и нощта. И … Има още

Когато спрем


Не дишам… Твърде е горещо.
Измежду разни балдахини
забравих дъха си. Дай ми нещо -
да си припомня, че ме има.
Не виждам… Твърде ми е тъмно
измежду лилави фенери,
търси ръка да ме прегърне.
Нима си мислиш, че ще ме намериш?
Аз чувствам. Съединения, разпади,
чувствам, когато се вграждаш в мен.
Но нищо в мен не ти е дадено.
Изтривам те от себе си, когато спрем.

Още стихове

Follow Rois in Facebook

Follow Rois On Twitter

Follow Me on Pinterest
Lilypie Fifth Birthday tickers
My blog has planted an oak tree.

Join 680 other followers

Blog Stats

  • 250,316 hits
септември 2015
П В С Ч П С Н
« авг    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 680 other followers