Latest Post

Днес есен няма

Днес есен няма

На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки лъчи в капана ще ме хванат… Как слънце скри във тъмните очи, и как дълбае в мен тази усмивка? А аурата мрачна как … Има още

Когато спрем


Не дишам… Твърде е горещо.
Измежду разни балдахини
забравих дъха си. Дай ми нещо -
да си припомня, че ме има.
Не виждам… Твърде ми е тъмно
измежду лилави фенери,
търси ръка да ме прегърне.
Нима си мислиш, че ще ме намериш?
Аз чувствам. Съединения, разпади,
чувствам, когато се вграждаш в мен.
Но нищо в мен не ти е дадено.
Изтривам те от себе си, когато спрем.

Още стихове

Follow Rois in Facebook

Follow Rois On Twitter

Follow Me on Pinterest
Lilypie Fifth Birthday tickers
My blog has planted an oak tree.

Join 723 other followers

Blog Stats

  • 306,065 hits
май 2016
M T W T F S S
« Apr    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 723 other followers