Не, не си ме изненадал,
аз и преди теб го знам –
където и с мен да си пропадал,
сърцето си не си оставил там.
Знам го, преди да съм те срещнала,
иначе нямаше дори
да сънувам очите ти горещи.
Знам, отиваш си, нали?
Аз не искам тези, които остават,
тях е лесно да ги обичаш
и части от себе да им дaваш?
Аз искам да ме отричат,
да се боря за невъзможното,
да забивам непосилни стрели
и да плача, защото е сложно.
И да гасна… Обичам да боли.
Не, не си потрошил сърцето ми.
То е моделирано така –
да се влюбва, в който не го усеща.
Да се влюбва, щом предвкусва самота.
п.п.
Не ме слушай какво ти говоря,
замаскирам нуждите си с лудост.
Ще оставя вратата отворена,
ако решиш да събудиш в мен друго…
25.08.2015г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
вдъхновено от Lana Del Rey – Born To Die
photo by Marta Syrko
Rois 
Дискусия
Няма коментари.