Опити в проза, Разкази

Пясъчна принцеса

a70b1e36ac32ef810b453cff918b5de6– Ани, стига си се ровила в пясъка, време е да се прибираме. – майката на Ани събираше играчките на момиченцето, разпилени из целия плаж.
– Още малко, мамо, да довърша пясъчния замък на принцесата.
– Ани, прибрах всички принцеси в раничката ти, утре ще се върнем, да й довършим замъка. – майката вече губеше търпение.
– Нееее, мамо, тази принцеса ще си живее на плажа!
Роуз тръгна към мястото, където дъщеря й Ани неуморно копаеше с детската лопатка, готова този път сериозно да й се скара, задето изобщо не я слуша. Когато стигна до мястото, застина до копаещото дете, първоначало без да може да издаде и звук. След секунда нададе оглушителен писък.

– Госпожо, познавате ли жертвата?
– Лично не, но съм я виждала из града понякога. Ох, горкото момиче…
– Успокойте се, моля Ви.
– Мисля, че снощи я видяхме в закусвалнята, караше се с някакво момче, дали той я е убил, Боже Господи?!?
– Госпожо, успокойте се най-накрая, нека уточним всички детайли и ще Ви пуснем да си ходите. – инспекторката потропваше нервно с химикал по бележника си. – Разбирам, че за Вас е шок…
– Разбирате?!? Вие намирали ли сте четиригодишното си дете да копае до труп в пясъка, за да знаете?!? Шок е твърде слабо, за да опише ситуацията!
– Нямам деца. – отговори с досада разпитващата. – А и да си призная честно, Вашето дете никак не изглежда притеснено от видяното.
Инспектор Лора Мейсън погледна към малкото момиченце, което говореше с детския психолог и съвсем спокойно даваше детайли за трупа, който бе видяло в пясъка. Да, малката Ани вероятно не разбираше съвсем точно какво се беше случило. Но пък имаше онова спокойствие, което жените веднага губеха, щом станат майки. Още с раждането на малкия вързоп ставаха неспокойни, колебливи, притесняваха се от всичко. Лора бе преценила, че това са недостатъци, които само биха й попречили в работата й като полицейски инспекор и затова бе решила да няма деца.
– Искам да говоря с друг полицай. – каза майката на Ани и добави след няколко секунди колебание: – Не чак толкова студенокръвен.
Лора не се трогна особено от хапливата забележка на майката и с радост преотстъпи на друг колега да я разпитва. Не можеше да издържи дълго на нервните въздишки на майката, а и нищо конкретно не се разбираше от приказките й. Спокойствието на дъщерята привличаше вниманието й.
– Тя е пясъчна принцеса, ще живее на плажа, правех й замък. Там ще й хареса повече, отколкото в обикновена къща. – дочуваше се от разговора на момиченцето с психолога. Инспекторката се загледа в детето, а то сякаш разбра, че е обект на внимание, спря да говори и погледна с усмивка към нея. „Ето това спокойствие ще изгуби, ако някой ден стане майка.“ – помисли си полицайката и също се усмихна на момиченцето.
В този момент приближи един от колегите на Лора:
– Местна е, казва се Дейзи Ливърхол. На 23 години. Била е сгодена, скарали се снощи с годеника й в закусвалнята на центъра, след това никой не е виждал повече и двамата вечерта. Вече са го задържали.

– Не съм убивал Дейзи!
– Питаме Ви къде сте били, а Вие не помните точно времето, в което жертвата е била убита.
– Да, защото се напих! Както са Ви казали, с Дейзи се скарахме.
– Нали разбирате, че това обяснение не е във Ваша полза, напротив.
– Казвам Ви истината! Бяхме сгодени. Тя все отлагаше да определим дата за сватбата. Предложих й поне да се нанесе при мен. Тя отказа. Вие не бихте ли се ядосали?
– А Вие толкова се ядосахте, че чак я убихте?
– Не, за Бога! Просто се напих. От три години съм с нея, защото да я убивам?!?
– Защото очевидно тя се е чудила как да се раздели с Вас?
– Това не е вярно!!! Дейзи ме обичаше! Просто леко се скарахме!
– Леко като сега ли? – разпитващият гледаше към окованите в белезници ръце на заподозрения, които се бяха разкървавили от блъскане в масата.

За Лора нямаше съмнение, че това е убиецът. Жертвата бе починала вследствие на тежки удари в областта на корема, а годеникът й явно имаше силата да направи това, след като можеше с такава ярост да блъска по масата. А и мотивът беше повече от ясен. Лора се отвращаваше от желанието на мъжете да залостят жените вкъщи, да ги направят съпруги, които само да им раждат деца, без да могат да се развиват, както те искат. Ето един типичен пример за такъв мъж, който не бе могъл да преодолее, че момичето се е измъкнало от капана му и няма цял живот да му бъде готвачка, чистачка и детегледачка на децата му.

Тя изложи виждането си пред другите колеги, които също смятаха, че годеникът е виновен. Още същата вечер той бе обвинен в убийството на Дейзи и вкаран в ареста. Доволна от свършената работа, Лора тръгна към вкъщи, вече минаваше единадесет вечерта, беше дълъг ден и беше изморена. Внезапно й се прииска да отиде до плажа. Тя не обичаше да се разхожда по брега на океана, но сега сякаш нещо я влечеше да огледа пак местопрестъплението. Стигна до мястото, то все още беше оградено с полицейски ленти. Седна в близост до него и зарови ръце в пясъка. Толкова бързо разкриване на извършителя рядко се случваше и тя беше горда със себе си. Мислеше за нервната майка и спокойното момиченце, и знаеше, че ако имаше вкъщи съпруг и деца, които да отвличат вниманието й, и да пречат на концентрацията й, тя нямаше да може да върши така добре работата си.

Лора дори не беше чула стъпки зад себе си, а от ярката светлина не можеше да види ясно и фигурата на човека, който беше застанал зад гърба й. Преди да успее да каже нещо, човешката фигура проговори с металически, неестветвен глас:
– Бог ми дава сила да премахна от света тези, които не желаят да изпълняват отредената им роля.
Преди дори да осъзнае за каква роля става дума, Лора усети как безброй ритници с нечовешка сила се стовариха върху тялото й.

Наближаваше полунощ. Роуз умираше от страх. Със съжаление си спомни как мъжът й я караше да си купят къща в центъра на града, но тя настояваше да е тази до плажа. Сега горчиво се разкайваше за избора си. Кой знае какъв беше този убиец, който беше отнел живота на горокото момиче и дали не дебнеше още някъде наоколо. А и как можеше съпругът й точно сега да е в командировка…

Внезапно чу шум откъм стаята на Ани. Хукна натам с все сила и влетя вътре. Отдъхна си, като видя, че малката спи съвсем кротко в леглото си. Целуна я по челото и тръгна да излиза от стаята. Само не можеше да си обясни как пясък от плажа е попаднал в домашните пантофи на Ани, след като я беше изкъпала веднага след като се върнаха във вкъщи.

22.08.2018г.
с. Певците
автор: Събина Брайчева
photo by Peter Lindbergh
photo model: Carolyn Murphy

Реклами

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and the Sun prince.

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 810 other followers

Blog Stats

  • 474 469 hits
август 2018
П В С Ч П С Н
« юли   сеп. »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
free counters
Реклами
%d блогъра харесват това: